Хайредин (Село)

Област: Враца

Население: 1211 души[1](15 март 2024 г.)21,3 души/km²

Площ: 56,742 km²

Надморска височина: 93 m

Пощ. код: 3357

Тел. код: 09166

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 77102

История

Писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал“ дефтери от 15 век. В оригинален опис на санджака, проведен през 1483 – 1485 г. и запазен в Народната библиотека, за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:

Наличието на съхранен във времето турски документ доказва, че селището съществува след падането на България под османска власт с името Хайреддин , въпреки трагичните обстоятелства, пред които са изправени българите по онова време. В тези информации безспорно остава името на населеното място, броят на живеещите в селото 4 семейства, поради прилежната дейност на турските султански описвачи. Въз основа на описаните от тях хора, стопанисвана земя, животни, реки или водоеми, се плащат данъците към султана и точно поради тяхната важност и добра организация на султанската администрация, тези документи са съхранени и до днес.

Името на селото и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народно черковно отношение, са дадени данни за населените места. За с. Хайредин през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Горният турски документ с ранни сведения и този документ, написан на кирилица, показват еднозначно името на населеното място и противоречат на всякакви други местни легенди и твърдения относно името и времето на създаване на селището.

По въпроса за името има твърдения, почиващи на тълкувания или предположения на местни изследователи краеведи. Според местни популярни твърдения, селото е създадено през 1574 г., когато Хайредин паша , владетел на областта, дава земя на 4 семейства да се заселят и да създадат поколение. В негова чест селото носи неговото име.

За произхода на името на селото се твърди в други проучвания, че при завладяването на България от османските турци са запалени (съгласно документи съхранявани в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий)...Ередин паланка, Лом паланка, Цибър варуш... До края на XIX век село Хайредин не е имало, съществувало е село Ередин, както и сега се нарича от по-възрастните хора и както е известно и в околностите му. В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин. Личното име Ередин или Ереден с женска форма Ередина и умалителното Ерединка е кръстоска от Ердан и от Ердана, а те са видоизменения на Йордан и Йордана. Името Хайредин, което е турско по произход и означава „добро от вярата“, е измислица и е дадено на селото Ередин късно след Освобождението от османска власт. Дали са го полуграмотните даскали на селото. Те смятали, че тук е живял някой си голям турчин Хайредин паша. Но те не са знаели, че от Тимок до Искър на са живели турци и няма нито едно селище или град с турско име, освен Хайредин. В този район има запазени латински, гръцки и прабългарски имена на селища, но не и турски.

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация , като броят на земеделските имоти е намален от 7105 на 1532.

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията , нелегална група в селото организира бомбен атентат срещу комунистическа агитка.

География

Селото се намира на 30 км южно от гр. Козлодуй по поречието на р. Огоста . Надморската височина е 53 метра, както е видно от табела поставена на сградата на общината. Разполага с около 30 000 дка от изключително плодородната земя в местността Златия. Отглежда се предимно пшеница , царевица , слънчоглед , ечемик , овес и много други.

Събития

Съборът на селото е на Петковден – 27 октомври по стар стил, сега се прави в последната седмица на месец октомври.

Личности

Кръстьо Трендафилов – министър на земеделието и хранителната промишленост (1996 – 1997)