Челопек (Село)

Област: Враца

Население: 489 души[1](15 март 2024 г.)23,5 души/km²

Площ: 20,811 km²

Надморска височина: 469 m

Пощ. код: 3043

Тел. код: 09111

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 80311

История

От района на Челопек досега не са известни исторически паметници. Челопек се появява за първи път с днешното си име в един османски документ от средата на XV век . В края на XVIII век е ограбено и опожарено от кърджалийски банди и оцелелите му жители се пръснали из планинските гори. Като преминала кърджалийската стихия, жителите на Челопек се върнали и обновили селото на сегашното му място.

Училище в село Челопек е основано през 1879 г. като начално, каквото остава до 1926 г., когато е открит и пети клас (първи прогимназиален До 1934 г. са открити VІ и VІІ класове, прогимназията става пълна и получава наименованието Народно основно училище „Христо Ботев“. През следващите години и след 1944 г. училището продължава да съществува до закриването си.

География

Село Челопек се намира на около 9 км юг-югоизточно от областния център Враца и на около 3 км север-северозападно от река Искър при село Лютиброд . Разположено е в източното подножие на Врачанската планина , върху сравнително стръмен терен с преобладаващ наклон на североизток. Надморската височина в центъра на селото е около 602 м.

Третокласният републикански път III-1004 от Враца през село Паволче минава през Челопек и продължава на запад и север до връх Околчица (Вола). Общински път на югоизток свързва Челопек със село Лютиброд, гара Лютиброд на жп линията София – Горна Оряховица – Варна , както и с второкласния републикански път II-16 .

Населението на село Челопек, наброявало 869 души при преброяването към 1934 г. и след колебания в числеността намаляло до 694 души към 1992 г., наброява 483 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 502 лица, за 496 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 6 не е даден отговор.

Събития

Събор на Петковден , когато се готви курбан чорба за здраве на жителите и гостите.