Бериево (Село)

Област: Габрово

Население: 234 души[1](15 март 2024 г.)8,58 души/km²

Площ: 26,291 km²

Надморска височина: 305 m

Пощ. код: 5438

Тел. код: 067396

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 03914

История

Бериево е старо българско село, съществувало преди завоюването на България от османските турци . Споменава се под името Берилава в османотурски документи от 1430 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XVI век е отбелязано като Берийово , а по-късно – с турското име Беро Касаба .

Според местни изследователи районът на селото има много по-стара история. Византийският историк Прокопий пише, че между многото укрепени селища в Мизия от император Юстиниан I е и тракийското селище Берипара . Според изследователя на Севлиевския край проф. Никола Ковачев, селището Берипара се намира по средното течение на река Видима, около село Бериево.

Към 1978 г. поминъкът на населението на Бериево се основава на зърнопроизводство, овощарство (сливи), зеленчукопроизводство, животновъдство, дърводобив; има цех за производство на водопроводни части. В селото има здравен пункт, физкултурно дружество, основно училище (през 1826 г. е открито килийно училище в частна къща), читалище „Свободна мисъл" (основано през 1908 г.). Запазена е църквата „Света Троица“, строена през 1847 г., с интересен иконостас .

География

Село Бериево се намира на около 18 km запад-югозападно от град Севлиево и 24 km югоизточно от град Ловеч . Разположено е в Предбалкана , в долината на река Видима , между реката от север и стръмния краен северен склон на Черновръшкия рид – от юг. Климатът е умереноконтинентален , почвите са алувиални и светлосиви горски . Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 302 m.

През Бериево минава третокласният републикански път III-404 , водещ на запад до село Дебнево , а на изток през селата Градница и Сенник и град Севлиево до връзка с първокласния републикански път I-4 , съвпадащ с Европейски път Е772 .

Населението на село Бериево, наброявало 1458 души при преброяването към 1934 г. и 1537 към 1956 г., намалява до 686 към 1985 г. и 221 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

Личности

Евгений Босяцки – художник Илия Аргиров – народен певец Иван Иванов – български военен, публицист, историк и вексилолог

Петър Слабаков (1923 – 2009), актьор