Българско знаме

Враниловци (Село)

Област: Габрово

Население: 347 души[1](15 март 2024 г.)22,2 души/km²

Площ: 15,625 km²

Надморска височина: 277 m

Пощ. код: 5347

Тел. код: 06713

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 12168

История

През 1961 г. дотогавашното населено място колиби Враниловци придобива статута на село.

Между 7 и 4 век пр. Хр. районът е населен от древни тракийски скотовъдни племена . През землището под Витата стена , преминава стар римски път, който в миналото представлява важен военен и търговски маршрут, съединяващ Трансилвания и Мизия с Цариград и Анадола . Селото е основано през първата половина на 17 век от преселници от опожареното и напълно разграбено от турците славянобългарско селище Тахтаклий. Земите са заети от днешното село Драгановци . В продължение на половин век заселниците създават първите задруги със свой имот и постепенно формират 3 махали: Данчевци , Враниловци и Божковци .

Във фондовете на Държавния архив Габрово се съхраняват документи на/за:

Списък на фондове от масив „K“:

Списък на фондове от масив „С“:

По време на Балканската война от 1912 г. един човек от селото се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Враниловци се намира на около 9 km запад-северозападно от центъра на областния град Габрово и 16 km югоизточно от Севлиево . Разположено е в широката долина между Черновръшкия рид на юг и югозапад и платото Стражата на североизток, край левия бряг на река Лопушница . През селото тече река Шаварна, ляв приток на Лопушница . Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо светлосиви горски . Надморската височина в селото при сградата на кметството е около 285 m, в северния край към устието на Шаварна намалява до около 280 m, а във високия югоизточен край нараства до около 395 m.

През северния край на Враниловци минава второкласният републикански път II-44 (Севлиево – Габрово), а в селото от него се отклонява на юг третокласният републикански път III-4402 , минаващ през селата Райновци , Смиловци и Гъбене към село Горна Росица .

На около 600 m северозападно от селото, на река Лопушница, има язовир , източната част от който е в землището на Враниловци, а останалата е в землищата на селата Новаковци и Армените .

Населението на село Враниловци, наброявало 520 души при преброяването към 1934 г., след известни колебания в числеността намалява до 268 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

Личности

Никола Маринов (1909 – 1982), български писател, роден във Враниловци; Кольо Атанасов, български журналист и писател, член на СБЖ и СБП , награден с ордените „Кирил и Методий“ – І и ІІ степен ; роден на 12 октомври 1922 г. във Враниловци, починал през 2002 г. в Габрово.