Гостилица (Село)

Област: Габрово

Население: 282 души[1](15 март 2024 г.)8,71 души/km²

Площ: 32,404 km²

Надморска височина: 396 m

Пощ. код: 5390

Тел. код: 06725

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 17350

История

Районът на днешното село е населяван от Античността. На два километра източно от Гостилица са разкрити археологически свидетелства за римско тържище, интерпретирани като емпориума Дискодуратере . Под името Гостина , селището е споменавано и в документи от Османския период, датирани през 1430, 1617 и 1638 гг. Църквата „Св. Богородица“ е построена през 1841 г., първото училище – през 1849 г., а читалище „Орач“ – през 1894 г. През 1943 г. в местността Саридаа край селото е застреляна шумкарката Ст. Цонева (Буря) . През социализма в селото работи цех за домашни потреби.

География

Село Гостилица се намира сред северните разклонения на Стара планина , на 12 километра северозападно от град Дряново в посока към Севлиево . Амфитеатралното му разположение върху южния скат на хълма „Ръта“ позволява то да бъде наблюдавано отдалече. На около 1200 метра южно и югоизточно от селото река Янтра , пресичайки малка котловина, живописно криволичи между стръмни брегове. Местността около Гостилица включва заоблени възвишения, валози и оврази, разделени от дълбоки долове с ниска и висока широколистна растителност. В непосредствена близост над селото е залесена борова гора. Около Гостилица са образувани поляни, ливади и земеделска земя (ниви), но бледожълтениканата почва на много места става песъкливо-камениста, което я прави трудно-обработваема и не особено плодородна.

Предвид характера на терена върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители наричат „Долния край“ , а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името „ Горния край “. Дори хората се припознаваха като „долненци“ и „горненци“ . Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига местността „Топкору“ – 501 метра над морското равнище, отстояща на 3.5 км на запад, близо до съседното село Буря .

На север гостиловското землище граничи с районите на селата Ново село и Балван , на североизток достига до земите на село Ветренци , а на изток опира в хълмистите мери на малките селца Каломен и Чуково . В югоизточна и южна посока граничи със земите на махалите Ритя, Пейна и Караиванца, а също и с нивите на селата Скалско и Славейково . От запад периметърът се затваря с граничната зона на село Буря. Общата полупланинска площ в така описаните граници възлиза на около 32 400 дкр или над 32 кв. км.

Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15 – 20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май – юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25 – 30 см, се задържа обикновено до края на февруари – началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70 – 80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни валежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове.