Жълтеш (Село)

Област: Габрово

Население: 283 души[1](15 март 2024 г.)19 души/km²

Площ: 14,906 km²

Надморска височина: 569 m

Пощ. код: 5335

Тел. код: 06716

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 29547

История

Село Жълтеш възниква след османското нашествие в края на XIV век. Първите му жители са бежанци от Казанлъшко , Старозагорско и Търновско . През следващите векове тук идват и други преселници от Южна България.

В летописната книга на жълтешката черква „Св. Атанасий“ отец Христо поп Серафимов отбелязва, че „първоначално селото е заселено от бежанци българи от разни места, които са бягали от турци, даалийци и др.“ (ДА-Габрово, ф. 196, оп. 1, стр. 2). Местният краевед Нено Хр. Ненков през 1925 г. е записал предания на стари жители, според които първият заселник на Жълтеш е дошъл в махала Савчовци през 1528 г. (ДА-Габрово. НПР, Nr 12) През 30-те години на XX век доц. Гунчо Гунчев организира студентска експедиция, като осъществява анкети със стари жители на габровски села (включително в с. Жълтеш). Според учения първите заселници са дошли тук „преди 400 и повече години“

Като се опира на своите наблюдения върху населението в Габровско, д-р Петър Цончев смята, че в него „преобладава тракийският елемент“. Конкретно за Жълтешка (и няколко други общини) той не изключва то да е „бежанско и то от по-интелигентна среда, навярно от Търново“

Първите писмени сведения за селото се съдържат в данъчния архив, намерен в дома на габровския бирник Теофил Х. Пашов и публикуван през 1926 и 1933 г. във в. „Известия“ на библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово. В него е отбелязано, че през 1810 г. в Жълтеш е имало „59 длъжници на бакии и данъци“. През следващите 1811, 1812, 1814 и 1819 г. броят на данъкоплатците се увеличава, като достига 164 длъжници. Подобни данни за селото съобщава и д-р Петър Цончев

В началото на XIX век Жълтеш е център на селска община (нахия) в рамките на габровския мюдюрлюк (околия), в която влизат селата: Бичкиня, Бончовци, Беленци, Стойковци, Калпазаните, Ходжовите, Живодерите, Хасаните, Попразите, Савчовци, Драганчетата и Торбалъжите.

Археологически находки потвърждават, че на мястото на селото още по времето на Първата българска държава е съществувал скитски манастир. Според предания на стари жители от Жълтеш тогава в неговите околности е имало мини за злато, които са заринати преди византийското владичество.

Името на селото идва от съдържанието на златоносен пясък в Жълтешката река (от „жълто“ – със значение на „злато“) – първоначално като Жълтеж, а по-късно – Жълтеш.

География

Село Жълтеш се намира в източната част на габровския Предбалкан , с граница на землището на юг – северните поли на Шипченската планина , на изток – билото на Тревненската планина , на север – западното продължение на Габровските височини , местността „Лясков дял“. Селото отстои от Габрово на 5 km, от Трявна – на 11 km. Разположено е в долината на Жълтешката река, наричана и Овчарка по името на връх Овчар (Овчаря) (869 m), под който е основният ѝ извор. Реката се захранва от десетки по-малки извори до вливането ѝ в река Янтра като десен приток.

Климатът на селото е умереноконтинентален , с характерни за Предбалкана метеорологични особености. Валежите са най-обилни през май и юни, а най-оскъдни – през февруари.

Поради специфичния ландшафт на затворената от изток, север и юг долина на Жълтешката река (Овчарка), за селото са характерни сравнително по-меките зими и по-хладните лета.

Събития

През 2010 г. по инициатива на тогавашния кмет на Жълтеш Тодорка Венкова и секретаря на читалище „Светлина 1927“ Ана Боянова е учреден ежегодният фестивал за автентичен фолклор „Песни в полите на Балкана“, който до 2018 г. има 9 издания със стотици участници – фолклорни състави и индивидуални изпълнители от цялата страна. Председател на журито на фестивала е доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, а негови членове са доц. Ангел Гоев и хореографът Олег Цонев.

Личности

Поп Вълчо, роден около 1770 г., учител в Жълтешкото училище от 1810 г., за което съобщава П.Р. Славейков. Николай Стоянов (1856 – ок. 1925), опълченец, носител на орден „Свети Георги“, почетен гражданин на Габрово (1923). Нено Г. Дяволов (1880 – 1970), толстоист, автор на хумористичната поема „Великия оратор г-н Къскуйруков“, 1931. Христо поп Серафимов (1886 – 1980), до 1918 г. учител в Жълтешкото училище; по-късно – свещеник в църквата „Св. Атанасий“, артист във филма „Огнена диря“. Нено Хр. Ненков (1903 – 1992), краевед, автор на „История на махала Савчовци“ и свитъка „Народни празници, обичаи и обреди“. Кольо Венков (1921 – 1993), народен певец и музикант на повече от 1000 сватби. Люба Терзиева (1929 – 2009), учител, автор на първо цялостно проучване „Духовна култура и фолклор на с. Жълтеш“, 1969. Гатьо Гатев (1926 – 2012), аспирант, к.т.н. в Института по текстил, автор на изследвания върху историята на текстилната индустрия в Габрово.