Куманите (Село)

Област: Габрово

Население: 19 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: –[2]

Надморска височина: 544 m

Пощ. код: 5380

Тел. код: 06723

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 40587

История

„... Това е едно диво племе, което нито оре, нито сее, нито има колиби или къщи. Те имат плъстени палатки – живелища. Те се обличат в овча кожа… не престават да скитат и денем и нощем….“ – пише за куманите Робер дьо Клари в „Описание на IV кръстоносен поход“.

„Куманите нямат общ властелин, а само князе и благородни фамилии. Те живеят на палатки, извънредно далекогледи са, защото не ядат сол и употребяват известни растения. Те са отлични стрелци с лък и убиват птица, както лети. Те забелязват и узнават предметите на повече от един ден разстояние…“, пише еврейският пътешественик Раввиг Петахия, пътувал от Регенсбург до Азия около 1179 г.

Легендата твърди, че майката на Асен и Петър е куманка. Куманка била и жената на Калоян – Целгуба, сестра на куманския вожд Йона, прекръстена на Мария. Някои изследователи приемат, че тия хора са живеели на това място. Според местните легенди, на Куманския баир е лагерувала голяма част от бойните съюзници на Асеневци – куманите и именно куманското присъствие е дало името на селото. Този обширен полупланински район им е бил даден от Петър и Асен, за да бъдат скрити от ромейски очи и в същото време да им бъдат под ръка в предстоящите решителни схватки с византийците. Крепостта „Стринава“, която историците все още търсят, е ключът на всички проходи в Тревненския и Габровски Балкан, водещи на юг. Приема се, че тя е голяма и много важна военна база, сигурна защита на новата столица Търново, отстояща само на около 30 км източно. В крепостта „Стринава“, или „Града“, или „Царовището“, останките на която се намират на около 2 км северно от с. Царева Ливада, Габровско, според местните легенди са се родили братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин. По-късно в „Стринава“ идвали на почивка, на лов и е била като лятна резиденция. Тази крепост може да е дирената от историците древна „Стринава“. Заедно с принадлежащите ѝ още три крепости – „Боруна“, „Куклата“ и „Калето“, тя е играла важна роля в създаването и укрепването на Втората българска държава. Останките от всичките тия крепости са реалност. Някои са от троен ред стени, дебели до 2 метра. Многобройните находки от монети, стрели, копия, мечове, катинар, тежащ 13 kg, купищата човешки кости под стените доказват недвусмислено, че тук някога е кипял живот. Името Царева ливада се свързва и с наименованията на други местности в района. Все в този край около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, освен Цар Асеник има местности Цар Каоляник, Царюви бахчи, Цар Асенова пътека. През 1190 г. в този край се е подготвил отрядът от българи и кумани, помел в тревненските теснини на прохода към Верея (Стара Загора) император Исак Ангел, битка, която затвърждава окончателно Втората българска държава. До обединението с останалите западни и югозападни части на България е носела името Загора. Участието на куманите в това велико дело е исторически доказано, както и тяхното присъствие в земите на Асеневци край Търново – крепостта „Стринава“. Такова доказателство е село Кумани. Също така и село Кумановци е квартал на Царева Ливада. Васил Аврамов смята, че жителите и на с. Гостилища са потомци на куманите. Куманите оставили с името на селото една надгробна могила обрасла с гора, западно от селото. Този крайно интересен археологически обект, привлякъл вече вниманието на иманярите, има основа с диаметър над 50 метра и е висок около 8 – 10 метра. Следователно, става дума за голям кумански вожд. Над върха над селото, наречен Дренака, под шатрата на огромен дъб, трудно обхващан от петима мъже, наловени на хоро (поразен вече от светкавица), куманите имали оброчище. Там принасяли жертви на езическите си богове. Днес местността се нарича Маслото и до 1939 г. жителите на Куманите правели „курбан“ за здраве. От Дренака в ясни дни се виждат не само настръхналите скали на платото Стринава, но и Търново. Не е изключено именно на тази височина да са се приемали и предавали чрез сигнални огньове заповедите на търновските царе.

География

Из записките на писателя – краевед Мойсей Мойсеев и проучванията на инж. Добрин Чайлев.

Село Кумани е разположено в топлата пазва на два старопланински хълма в полите на Централен Балкан, които са го скрили сякаш от света, сред гори от дъб и градини от ябълки, круши и орехи. През 1939 г. селото е брояло 60 къщи с около 250 жители, във всяка къща са расли от 5 до 8 деца. Състои се от пет махали: Болярската, Бодурската, Рашковската, Горният край и Отсрещната. В тази, последната е живял народният артист Иван Кондов. Един слънчев вир от зеленина и славееви градини, чийто покой е нарушаван само от камбанката на кукувицата, от цигулките на щурците, жуженето на пчелите и от сладката песен на изворите. Намира се на 8 км от гр. Дряново, на 10 км от гр. Трявна, на 8 км от с. Боженци, на 25 км от ЕИР „Етъра“ и на 28 км от старопрестолния Търновград. Климатът е мек през зимата и прохладен през лятото.

Личности

В с. Кумани са живели много будни личности. От там е и майсторът – дърворезбар Тачо Обрешков и синът му – не по-малко известен от баща си – Иван Тачов Обрешков и трето поколение майстор – синът – Атанас Иванов Тачев, наследен в занаята от своите двама синове – Веселин и Иван Тачеви, които поддържат семейната традиция и се занимават със строителство и предприемачество в страната и чужбина. …В къщата на Иван Тачев, син на Тачо Обрешков от с. Кумани, в една от стаите има слънце. Иван Тачев бил голям майстор на „бялата“ работа по къщите – дървенията: врати, долапи, прозорци… Не бил истински резбар, но запленен от меките топли дървета (липа, орех, дъб), направил „по столарски“ слънце в гостната стая на бащината си къща. От тази къща е и коренът на учителят по дърворезба в тревненското резбарско училище Станчо Дабков. От него чух: В къщата на моя дядо Тачо (по баща), намерих преди години една ракла, направена със сложна геометрична шашарма. Дядо Тачо само с няколко шопотила и геометрично объркани фигури (оттам „шашарма“), направил тази ракла в 1836 г. и я подписал: „Правиф Тачо“. Село Кумани било встрани от оживените пътища, затова хората му са потърсили препитание в строителството из Добруджа, във Влашко и Анадола. Малкото ниви и добитък оставяли на жените и на многобройната челяд. Осигурявяли им не само препитание но и възпитание. Не е известно от село Кумани да е излязъл мошеник!… Тук се е родил първоучителят на уста Колю Фичето, майстор Иван Давдата, който се казвал Иван Иванов Иванов. Прякорът му иде от „даване“ – много обичал да момага, да дава вещи, пари, майсторлък. От къщата на Цаню Цурев, майстор-строител, в Тревненския музей по зографско и резбарско изкуство се съхраняват резбови иконостас и сандъче за семейни реликви. От село Кумани е и един от най-добрите преподаватели по дърворезба в Училището по изкуствата в град Трявна. Ангел Цанев Иванов, починал 1960 г., бил рядък майстор на рингове (пещи за тухли, правени на ръка). И още колко майстори е дало на България село Кумани. Местните твърдят, че уста Колю Фичето е роден в Кумани, но рано овдовялата му майка го е завела съвсем малък в Дряново, където се омъжила повторно. Оттук и познанството на Колю Фичето с майстор Иван Давдата. Но документи не потвърждават това твърдение, тъй че дряновци да спят спокойно.

Тук в селото живее пенсионираният учител Слави Будуров, който е направил родословно дърво, от което личат родствените връзки в селището, и с това е допринесъл за съхранението на родовата памет на всички коренни жители на с. Куманите. Но не само строители е имало тук, имало е и други занаятчии. Тук е живял и един от най-големите производители на лимонада в Северна България – Имрикязов и още много други известни хора. Гостите на селото се възхищават на архитектурата, на атмосферата и на хората които са обитавали тези възрожденски къщи. Днешните собственици на къщи се стремят да запазят, да съхранят тази красива и неповторима архитектура.