Маноя (Село)

Област: Габрово

Население: 71 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: –[2]km²

Надморска височина: 326 m

Пощ. код: 5392

Тел. код: 06722

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 47127

История

В началото на XVII в. дядо Маной от с. Ловнидол , Севлиевско , отивал по стария турски път в Горна Оряховица да продава волове, но ги изгубил в горите. Цял ден старецът обхождал местността с надежда да намери своите волове. Едва привечер ги забелязал при едно изворче (днес Геньов геран ). Мястото му харесало и той решил да се засели тук заедно с тримата си сина и техните семейства. Изсекли дърветата и построили първата къща недалеч от извора, там, където сега се издига домът на семейство Ченгови.

Най-старите родове в селото са: Ченгови (родът на дядо Маной), Тарлеви, Пишманови, Кисьови.

Още от възникването му селцето се нарича Маноя, по името на неговия основател – дядо Маной, а според някои жители – дядо Манол.

От историята на с. Дебелец (сега гр. Дебелец ) става известно, че след Търновското въстание против османското робство през 1649 г. (според турското летоброене 1068 г.) с. Стражата (днес гр. Дебелец ) заедно с околните селища било поделено на 7 бея. На Шемшовския бей се паднали земите с граници: Пробит камък, Тръстиково блато, Плочите, Попското дере (край Соколовската воденица), хълм Миньох , с. Маноя , Кулата, Градището и Стражерският кладенец , където се сключвал чифликът му. Този документ Егере – 1068 г. се съхранявал в царския архив. Може би това е първият писмен паметник, в който се споменава името на с. Маноя.

Село Маноя през епохата на османското владичество

Сведенията за историята на селото през епохата на османското владичество са твърде оскъдни. То възниква през XVII в. и преди Освобождението наброява около 30 къщи.

В източния край на селото в местността Саденките през османското владичество имало хан, в който отсядали балканджиите. На религиозни празници селяните се събирали на голямата поляна пред хана, за да се повеселят, да поиграят хоро.

Населението на с. Маноя било българско. Тук нямало турци, вероятно, защото през селото и землището му не протича река. В с. Маноя рядко се отбивали турци, които ловували в близките гори. Старо родово предание на фамилия Пишманови разказва, как веднъж в селото дошли турци ловци и останали да пренощуват там. Те отишли в къщата на кмета и поискали да им сготвят кокошка и да им направят две баници – една за тях и една за кучето им. Докато турците и кучето си похапвали, стопанката на къщата трябвало да разхожда цървулите им и да им пее песни.

Понякога между българи и турци възниквали конфликти за земя и добитък.

Според старо предание в местността Балтинец се водили ожесточени боеве с брадви балтийки между българи и турци. 27 българи убили 36 турци от с. Ялово. Друг информатор свързва названието на местността с брадва балтийка , изгубена от един от първите заселници на с. Маноя.

През 1834 г. българи нападнали турския добитък в местността Кочил и отвлекли стадо овце.

В с. Маноя не веднъж намирал убежище Филип Тотю, подгонен от турците. Той бил родом от с. Гърците, разположено недалеч от съседното с. Ялово, но имал сестра, омъжена в с. Маноя, където намирал убежище в дома на Тодор Малака. Филип Тотю се криел от турците на хълм Миньох , чийто южен склон е обрасъл с гъсти гори. Местни жители разказвали, как веднъж турците тръгнали по следите на Филип Тотю и в местността Долчината в района на хълм Миньох срещнали дядо Илия и поп Никола. Турците ги хванали и ги измъчвали надолу с главите, за да кажат, къде се крие Филип Тотю, но те не го издали.

Антифашистка борба

Подробни сведения за участието на манойовчани в антифашистката борба се откриват в историята на гр. Килифарево.

През 1923 г. се забелязва силно влияние на земеделците в селата на Дряновска околия – Плаково, Ялово, Маноя и др.

На 10.06.1923 г. на митинг в гр. Килифарево (тогава с. Килифарево ) е обявено началото на антифашистко въстание, което обхваща околните села: Плаково, Мариино, Въглевци, Вонеща вода, Радковци, Ялово и Маноя. Изпратената в с. Маноя за набиране на оръжие бойна група от въстаниците Киро Длъндаров, Косьо Терзиев, Къню Карамалаков, Димитър Лефтеров и др. донесла 12 пушки.

На 12. 06. 1923 г. в боевете край гара Соколово (на около 3 км западно от с. Маноя ) участва и маноевската бойна група. В селата Косарка и Маноя посрещат отстъпващите въстаници с хляб, сирене и вода. След потушаването на въстанието са инквизирани Георги Дечев Георгиев, Иван Пенчев Пишманов, Цоньо Косев и др. жители на с. Маноя.

След разгрома на второто Килифаревско въстание, избухнало на 23.09. 1923 г., в което с. Маноя не взема участие, войскови части обстрелват с картечници хълм Миньох , разположен в неговото землище. По-късно то се превръща в убежище за нелегални от Килифаревската бойна група. Георги Попов, Георги Шейтанов, Стоян Златарев, Никола Пенски и др. се укриват в домовете на Димитър Цанев Митев, Атанас Иванов, Йона Русинова Стоева.

Културно-просветно и стопанско-икономическо развитие

Църковно дело

През 1871 г. по инициатива на дядо Русин Барзев в с. Маноя била построена църква със собствени сили и средства под ръководството на майстор Братила от гр. Трявна след издаване на заповед на султана за разрешаване на строителството и. Дотогава манойовчани ходели на църква в съседното с. Косарка. И днес църквата се издига в центъра на селото като паметник на архитектурата.

Черквата е посветена на Въведение Богородично, чийто празник се отбелязва на 21 ноември.

Училищно дело

Първото училище в с. Маноя било открито около 1867 г. В него даскал Христо Попниколов обучавал децата на български език. Известни са имената на учителите: Пенчо Минчев, Манол Петров Кисьов, Иван Унгаров, Марийка Христова Петрова и др.

Читалищно дело

През 1905 г. по инициатива на местния даскал Манол Петров в с. Маноя е основано читалище „Просвета“. Неговите първи членове са: Димитър Цанев Митев, Митьо Цонев Карастоянов, Рашко Митев Ангелов, Тотю Петров Дунчев, Иван Дончев Ченгов и др. Младежите изнасяли театрални представления и сказки от здравен и политически характер. При читалището през 1920 г. било организирано дружество за трезвеност, ръководено от учителката Марийка Христова Петрова.

Кооперативно дело

През 1929 г. се основава кредитна кооперация с участието на населението от селата Маноя и Косарка, ръководена от Петър Димов, Стайко Маринов и Пенчо Цонев.

Село Маноя в епохата на социализма

През 1947 г. със собствени сили и средства в с. Маноя е построена читалищна сграда с библиотека, която разполага с 400 тома книги.

През 1947 г. група младежи и девойки от селото участват в бригадирското движение като строители на Хаинбоазкия проход.

На 23.09.1950 г. е създадено ТКЗС „23 септември“. За негов председател е избран Тодор Тодоров Драганов, а за счетоводител Стефан Маноев.

През 1948 г. селото е електрифицирано, през 1957 г. –радиофицирано, а през 1961 г. – водоснабдено.

През 1961 г. с. Маноя е включено в новообразуваното обединено ДЗС с. Соколово, окръг Габровски.

Движение на населението

През 1873 г. поради слаб поминък се изселили в с. Баниска, Русенско около 30 домакинства от родовете Пишманови, Генови и Бейски.

По време на чумната и холерната епидемии селяните временно се преселили заедно със своите стада в местностите: Кулата, Миньох, Улея, Градището .

За движението на населението след Освобождението свидетелстват данните от преброяването:

1926 г. 340 жители

1934 г. 410 жители

1946 г. 384 жители

1956 г. 299 жители

1967 г. 255 жители

2007 г. 30 жители

2015 г. 41 жители

Икономическата криза през 30-те години на миналия век принудила част от мъжкото население да потърси работа в чужбина (Турция, Иран, Америка и др.).

Главна причината за намаляване на населението на с. Маноя са масовите преселвания на младежи през 60-те години на XX в. в по-големите промишлени центрове: Дряново, Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Трявна, София и др.

Съвременно състояние на селото

През последните години с. Маноя, както и другите малки селища в страната, върви към икономически упадък, а населението му непрекъснато намалява. През 2007 г. жителите му наброяват едва 30 души.

Нова тенденция в развитието на селото днес е постепенното му превръщане във вилна зона за потомците на манойовчани не само в близките градове ( Дряново, Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица и др.), но и в столицата. С. Маноя привлича градските жители с мекия си климат, чистия въздух, тишината, красивата природа. Неслучайно писателят Кънчо Атанасов се засели тук, може би, заради прекрасните условия за творческа работа.

И малкото, но с будно население, селце Маноя дава своя скромен принос в интелектуалното развитие на страната ни. Сред родените тук манойовчани и техните потомци има лекари, инженери, агрономи, адвокати, учители, висши офицери, научни работници, компютърни специалисти и други интелектуалци. В с. Маноя е роден генерал-лейтенант Митьо Кисьов. Маноя е основано преди около 400 години. Още от възникването му селцето се нарича Маноя, по името на неговия основател – дядо Маной, а според някои жители – дядо Манол.

Сведенията за историята на селото през епохата на османското владичество са твърде оскъдни. То възниква през XVII в. и преди Освобождението наброява около 30 къщи.

През 1948 г. селото е електрифицирано, през 1957 г. – радиофицирано, а през 1961 г. – водоснабдено. През 1961 г. с. Маноя е включено в новообразуваното обединено ДЗС с. Соколово, окръг Габровски.

География

Маноя е малко селце, разположено в полупланински район, на север от Стара планина в Северен Централен регион. Релефът на землището му е твърде разнообразен: високи хълмове, дълбоки долове, дерета, ниски възвишения, равнини.

Общата площ на землището му е 11 000 дка – ниви, ливади, овощни градини, лозя, гори, пасища и пустеещи земи.

Селото е разположено на хълмиста местност. През него, както и през землището му, не протича река, а само малки ручеи (дерета), които през лятото пресъхват (в местностите Глушка, Червената круша, Цанковото, Мочура, Кочил, Стражеря, Бащунец и др.). Най-високата точка в землището е хълм Миньов или Миньох (в > х), който се намира на около 2 км северно от селото, с надморска височина 580 м , отбелязана върху каменна пирамида, поставена от Института по геофизика.

На изток с. Маноя граничи с гр. Килифарево, на запад – със с. Косарка, на североизток – с гр. Дебелец и на юг – със селата Ялово и Руня.

С малки изключения селището е разположено по дължината на криволичещия селски път, свързващ с. Соколово с гр. Килифарево. Ако се наблюдава от близкия хълм Миньох, може да се отнесе към селищата от купов тип. Той се обуславя от вълнообразния характер на местността, върху която е разположено селото.

С. Маноя е свързано с гр. Килифарево, гр. Дебелец и с. Косарка с асфалтов път, а със селата Ялово и Руня – с черен път.

Личности

Митьо Кисьов (1926 – 2011), български офицер, генерал лейтенант