Поток (Село)

Област: Габрово

Население: 7 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: –[2]

Надморска височина: 658 m

Пощ. код: 5309

Тел. код: 066

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 59327

История

Втората половина на 19 век се характеризира с все по-интензивно развитие на занаятите . Хората се научили да използват силата на водата. Построили многобройни дървообработващи и гайтанджийски работилнички. Постепенно започнали да слизат от високите върхове по-близо до реката. Започнало изграждането на нови къщи и стопански постройки. Развива се животновъдството , дърводобива и плетенето на гайтан .

Съхранени спомени разказват следната история:

Село Потока, поради своята отдалеченост и малък брой жители, останало някак встрани от подготовката и провеждането на Априлското въстание . Но според разкази на местните стари хора, когато се чуло за преминаването по билото на Балкана на четата на Хаджи Димитър , поточани са оказвали помощ с хляб.

На 1 май 1876 г. пламнало Габровското въстание. Няма сведения за пряко участие на поточани, но чрез родовите си връзки със село Нова махала (сега квартал Нова Махала на град Габрово) не може да не са знаели какво се подготвя.

Известно е, че четата на Цанко Дюстабанов минава през с. Нова махала, прехвърля западния хребет на планината и през местността Златева бахчия и Стария поток се спуска към село Чарково. Оттам се отправят към Соколския манастир , където полагат клетва за вярност към делото. Четата била разбита от изпратените от Казанлък и Велико Търново турски войски и башибозук .

География

Село Потока се намира в планински район.

Разположено е на около 15 км от град Габрово и на 3 км от етнографския парк-музей „ Етъра “. Надморска височина – 725 м. Наброява десетина жители. Някога до селото се е стигало само пеша или с конска каручка, а днес има и асфалтов път.

Личности

По данни на Койо Митев и военния исторически архив във Велико Търново, във войните са взели активно участие и са дали живота си следните поточани:

Богдан Е. Аврамов (1884 – 1912) бил мобилизиран в индентската служба в гр. Търново. По свое желание, той заминал на фронта като командир на рота. Като поручик той взел участие в редица боеве и загива в битка при Люлебургас . Тодор Дабев Генев (1892 – 1913) – загива при Щип Иван Цонев Епитропов (1887 – 1917) – загива при с. Върбени , Леринско Петко Христов Барончов (1896 – 1916) Вельо Христов Велев (1896 – 1917) Христо и Лальо Христови – починали след заболяване на фронта и тяхното завръщане Христо Славейков – разстрелян на фронта за антивоенно поведение – големият цигулар и певец на Потока

С медали за проявена храброст се завърнали Иван Екимов и Иван Христов Велев.

По данни на военния исторически архив във Велико Търново, от всички мобилизирани и участвали във войната от Етърска и Новомахленска община са загинали около 120 души. Десетки други са попаднали в плен и са останали с неизвестна съдба.

Като участници в края на Втората световна война от района на с. Потока загиват:

Поручик Иван Димитров Иванов – роден в с. Власовци от рода на поточанката Пена Хр. Гаджева Димитър Николов Радомиров – танкист на фронта, заболява и умира от туберкулоза