Сенник (Село)
Област: Габрово
Население: 733 души[1](15 март 2024 г.)22,9 души/km²
Площ: 32,093 km²
Надморска височина: 269 m
Пощ. код: 5450
Тел. код: 06732
МПС код: ЕВ
ЕКАТТЕ: 66216
История
През 1934 г. дотогавашното село Чадърлии е преименувано на Сенник .
Народното основно училище „Христо Ботев“ в село Сенник е открито през 1886 г. като начално училище с една паралелка. В началото няма училищна сграда, а учениците учат в частни къщи, които общината наема всяка година. През 1924 г. е построена нова училищна сграда. От 1926 г. по решение на учителския съвет училището носи името "Христо Ботев”. През 1944 г. в селото се открива непълна смесена гимназия до VI (гимназиален) клас, която води самостоятелен живот с отделен директор. През 1948 г. тя е закрита и архивите ѝ са предадена на Севлиевската мъжка гимназия.
Народното читалище „Климент Охридски“ в село Сенник е основано през 1899 г. По време на Балканската и Европейската война се прекратява дейността му и през 1919 г. е преучредено наново. Помещава се в сграда, строена през 1945 – 1946 г. съвместно с местния Общински народен съвет.
Църквата с два купола „Свети Иван Рилски“, чийто строеж е започнат през 1914 г. в близост до малък полурухнал параклис от 1890 г., е била завършена и осветена на 1 ноември 1921 г. от митрополит Филип Търновски.
На 29 декември 1906 г. в Сенник (тогава Чадърлии) се основава Земеделска спестовна каса . Целта на касата е да набира влогове да увеличава средствата чрез дялов капитал, да снабдява населението с най-необходимите земеделски сечива и технически приспособления, да им отпуска заеми за покупки на земя, добитък и да им доставя най-необходимите стоки като газ, сол, захар, гвоздеи, катран и други. През 1921 г. касата се преименува на кредитна кооперация . Към 1966 г. кооперацията има в селото четири магазина, книжарница, ресторант, хлебопекарница, преработва мляко, изварява ракия. През 1980 г. кооперацията е ликвидирана във връзка с решение на Окръжния народен съвет – Габрово да бъдат ликвидирани потребителните кооперации и да се създадат селищни кооперативни съвети без юридическа самостоятелност към Районната потребителна кооперация " Наркооп ” – Севлиево.
През 1952 г. съществувалите дотогава в Сенник 4 занаятчийски кооперации (коларо – железарска; машинно шлосерска и брадварска; шивашка; обущарска) са обединени в Обща трудовопроизводителна кооперация (Обща ТПК) „Занкооп“ с. Сенник , преименувана през 1969 г. на Обща ТПК „Дан Колов“ . Съгласно заповед на Окръжния народен съвет гр. Габрово кооперацията се закрива като самостоятелна юридическа личност, а отделите ѝ преминават за концентрация и специализация на производството към дейността на предприятия в Дряново и Севлиево.
През 1948 г. при Всестранна кооперация „Напредък“ – село Сенник се основава „Трудово земеделски производителен отдел“. През 1950 г. отделът се обособява в отделна юридическа личност като самостоятелно стопанство под името Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Сенник . Във връзка с решението на БКП и правителството за обединяването на малките стопанства в по-големи и с оглед използването по-добре на механизацията за увеличаване и подобряване на земеделското производство и осигуряване на по-голяма рентабилност, на 1 януари 1959 г. ТКЗС в с. Сенник, Хирево , Дамяново , Бериево , Градница , Млечево , Столът и Душево се обединяват в едно стопанство – Обединено Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Владимир Илич Ленин“ – село Сенник. От 1 януари 1970 г. ТКЗС – с. Сенник преминава в състава на Аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Росица“ – Севлиево. Под наименованието ТКЗС – с. Сенник, Габровско през периода 1992 – 1995 г. стопанството е в ликвидация .
От 1 януари 1962 г. в село Сенник е открита машинно-тракторна станция (МТС). Тя обслужва ТКЗС от селата в региона. След известно време Министерството на селското стопанство разрешава на ТКЗС да изкупят от МТС – село Сенник необходимия за дейността им машинен парк. Това налага закриването на МТС – село Сенник, считано от 1 януари 1971 г. и създаването на ново предприятие за ремонт и поддръжка към АПК „Росица“ – Севлиево. Предприятието извършва ремонт и поддържане на машинно-тракторния, автомобилния парк и селскостопанските машини на членовете на АПК „Росица” – Севлиево. От 1986 г. се преименува в Бригада за ремонт и експлоатация на селскостопанска техника и автомобили – с. Сенник към АПК – Севлиево, а от 1990 г. е към новосъздаденото Колективно земеделско стопанство „Агрофирма Балкан“ – Севлиево като Предприятие за ремонт и поддържане – с. Сенник. През 1992 г. прекратява дейността си и се обявява в ликвидация. През 1994 г. с решение на общото събрание на правоимащите се учредява ООД „Предприятие за ремонт и поддържане” – село Сенник, а през 1998 г. се преобразува в акционерно дружество (АД) с предмет на дейност – ремонт на транспортна и селскостопанска техника, производство на всички видове разрешени стоки и търговия с тях. През 2005 г. с решение на общото събрание на акционерите се прекратява дейността на дружеството и се обявява в ликвидация, която приключва през 2006 г.
География
Село Сенник се намира на около 26 km северозападно от центъра на град Габрово и 6 km югозападно от град Севлиево . Разположено е югоизточно от Микренските височини , в средната част на Предбалкана . На около 1,5 km южно тече река Видима . Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо тъмносиви и сиви горски . Преобладаващият наклон на терена е на юг-югозапад. Надморската височина в центъра на селото при читалището и кметството е около 304 m, на север нараства до 320 – 340 m, а на юг намалява до 270 – 275 m. През северната част на селото минава третокласният републикански път III-404 , който на югозапад през село Градница води до село Дебнево и връзка с третокласния републикански път III-3505 , а на североизток – до Севлиево. Общинският път GAB1165 на юг води през селата Душево , Столът и Боазът до град Априлци .
В землището на Сенник има 4 микроязовира.
Населението на село Сенник, наброявало 2588 души при преброяването към 1934 г., намалява до 1304 към 1985 г., 1019 към 2001 г. и 667 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 842 лица, за 690 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 4 – към „ турска “, за 95 – към ромска и за 53 не е даден отговор.
Личности
Дан Колов – български борец (1892 – 1940) Михо Михов – генерал, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (р. 1949) Пламен Студенков – генерал-майор, директор на служба „Военна информация“ (р. 1952)