Фърговци (Село)

Област: Габрово

Население: 20 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: –[2]km²

Надморска височина: 399 m

Пощ. код: 5301

Тел. код: 066

МПС код: ЕВ

ЕКАТТЕ: 76217

История

През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Фърговци придобива статута на село. .

Фърговци е създадено в края на 19 век . Името му произхожда от мъжкото име Фърго. Най-вероятно човек с това име пръв се е заселил там и така е положил началото на селището. Във Фърговци има само 4 – 5 стари къщи, останали от началото на 20 век . През 1970-те и 1980-те години около тях се появяват постепенно нови постройки тип „ вила “, като към 2007 г. те вече са над 30. Прекрасният изглед към централния дял на Балкана , чистият въздух и тишината са причина постепенно мястото да заприлича на вилно селище.

География

Село Фърговци се намира на 7 – 8 km югоизточно от центъра на град Габрово . Разположено е високо под билото на едно от северните разклонения на Шипченската планина , южно от което тече река Моторски дол, десен приток на река Янтра . Общинският път до Фърговци е южно отклонение в габровския квартал Бичкиня от третокласния републикански път III-552 (Габрово – Трявна – Вонеща вода ), минаващо през квартал Кряковци и село Богданчовци , а след Фърговци продължаващо до село Генчовци . Дясно отклонение от този път след Богданчовци води до село Баланите .

Населението на село Фърговци, наброявало 38 души при преброяването към 1934 г., намалява до трима към 1985 г. и след промени в числеността през следващите години наброява 19 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

Събития

През 1970-те години няколко старозагорски семейства, привлечени от красотата на Балкана, изградиха свои вили във Фърговци. Благодарение на тях напоследък в традиционно събитие за Фърговци се превърна честването на Еньовден . Всяка година, в края на месец юни, те пристигат и внасят весело настроение в селото, огласяйки го със своите песни.

На самия Еньовден – рано призори – всички се отправят към околните баири, където берат кантарион, мащерка, равнец, листа и плодове на горски ягоди. Според традицията набраните на този ден билки са много ценни, тъй като „церяли“ всички болести. Човек трябвало да се върне с пълни торби с всевъзможни ароматни треви и да се „окъпе в тях“.