Царева ливада (Село)
Област: Габрово
Население: 567 души[1](15 март 2024 г.)16 души/km²
Площ: 35,468 km²
Надморска височина: 405 m
Пощ. код: 5380
Тел. код: 06723
МПС код: ЕВ
ЕКАТТЕ: 12677
История
Селището е възникнало през 18 – 19 век, но укрепва с построяването на жп линията Русе – Стара Загора в началото на 20 век като става важен ж. п. възел. В по-ранни времена се е наричало Старохан .
Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II над селото около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя от където са били изкопани „царските саби и други царски неща“. До днес мястото се нарича градът и е чест обект на иманярски набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на Асеневци . Оттам е произлязло и името на днешното село – Царева ливада. Платото до селото е историческата местност Стринава . То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин, и по-късно те поискали от византийския император да им разреши да си вдигнат своя крепост и откъзът му дал формалния повод за българското въстание, а след победата асеневци често идвали на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и Калето , тя е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава . Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и т.н.
От 1906 година започва строежа на презбалканската жп линия Търново – Дряново – Трявна – Борущица – Стара Загора с отклонение за Габрово. По това време в Царева ливада се строи голяма гара, която впоследствие става важен железопътен възел, което и определя по-нататъшното развитие на селото и целия регион. Контролът на строежа на жп гара Върбаново бил възложен на Йордан Марков от село Сяровци, протеже на Никола Мушанов . Като общи работници по строежа на жп линията са работели много мъже и жени от района. Чрез системата на предприемачи, акорданти и надзиратели, компаниите подлагали на жестока експлоатация работниците – българи от Княжеството и Македония, италианци, черногорци, сърби, хървати и други, наричани с общото име „бараби“. Неслучайно на няколко пъти на строежа се провеждат големи стачки – едната в края на 1906 година, другата през пролетта на 1907 година в района на Търново – Върбаново – Борущица. Третата най-голяма стачка, в която участват 1300 души, е през 1909 година в участъка Царева ливада – Габрово.
По време на строежа на двете жп линии и гарата животът в Царева ливада бил много бурен. Стотици работници напълвали селището като мравуняк, особено в празнични дни. Две фурни не смогвали да изпекат хляб. Всички ханчета са превърнати в кръчми и гостилници. Всички свободни стаи и стаички са натъпкани с квартиранти. Хранителни продукти и напитки се продавали и на „кантони“ – на открито по обектите.
Гара Царева ливада и жп линията за Габрово били открити по най-тържествен начин на 29 януари 1912 година. На тържеството присъствал и цар Фердинанд , председателят на министерския съвет Гешев, много министри и висши чиновници. Гаровата постройка е била украсена с гирлянди и знамена. Точно в 10 часа и 5 минути, царят прерязва лентата, която е опъната от две момиченца с разплетени коси и ленти през рамената. Влакът, теглен от два локомотива, е готов да откара гостите в Габрово с първия пътнически влак Царева ливада – Габрово. В крайната гара, на 17,380 км от Царева ливада, хиляди жители на Балканския град посрещат влака – символ на прогреса.
Непрекъснатото увеличаване на трафика по Презбалканската и Габровската жп линии налага бързото разширяване на железопътната гара в Царева ливада. Тя става важен железопътен възел по 4-та главна жп линия и врата на индустриално Габрово. Първият началник гарата в Царева ливада е бил Йордан Бръчков, а най-много години като началник гара е работил Пейно Пейнов.
Ако през 1925 година по линията преминават денонощно 12 влака, през 1968 година те са вече 72, от които само до и от Габрово 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни. Товарът за Габрово достига 120 – 140 вагона на денонощие, а общо през гара Царева ливада за денонощие преминават по 540 вагона. Непрекъснато се подобрява и тягата на влаковете. До 1954 година влаковете се теглят от парни локомотиви серия 19. През 1969 година е извършена реконструкция на железния път, с което се завишава осовото натоварване до 20 тона. През 1974 година по линията преминава и първия дизелов локомотив, а от 1977 година се появяват и електровозите.
С указ от 26 септември 1949 г. селото е преименувано на Върбаново в чест на родения в него комунистически партизанин Върбан Генчев , загинал на 25 г. Старото име е върнато на 16.08.1991 г. с друг указ.
География
Царева ливада се намира в Централна Стара планина. На запад граничи с Габрово , на юг с Трявна , на север с Дряново , на изток със село Радовци. Селото се намира на 5 км от общинския център град Дряново. През селото минава река Дряновска, която е приток на Янтра .
На 1 км от Царева ливада отстои село Сяровци , което почти се е сляло с Царева ливада. До Сяровци се намира село Искра . В него се намира и единствената църква в района на Царева ливада. Тя е строена от 1860 до 1863 г. когато и е официално осветена. Царева ливада се намира в падина, а по билата на Предбалкана на отстояние не повече от два километра се намират множество малки селца – Доча , Добрените , Нейчовци , Бучуковци , Долни Върпища , Горни Върпища и други. Те са почти обезлюдени, но са много колоритни, къщите са със стари покриви от големи каменни плочи.
Събития
Ежегодният традиционен събор, който се провежда в последните събота и неделя на месец август.
Друго
На Царева ливада е наречена улица в квартал „ Сухата река “ в София ( Карта ).