Александрия (Село)
Област: Добрич
Население: 58 души[1](15 март 2024 г.)1,67 души/km²
Площ: 35,032 km²
Надморска височина: 205 m
Пощ. код: 9404
Тел. код: 05774
МПС код: ТХ
ЕКАТТЕ: 00268
История
След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. Старото име на селото е „Капаклии“ . Преименувано е „Александрия“ с височайши доклад 9283 от 22 декември 1882 г.
Данните за историята на село Александрия – доколкото има такива, изхождат предимно от предания .
Смята се, че селото е създадено през 1878 г. от българи – преселници от село, останало в пределите на Румъния след руско–турската война 1877 – 1878 г. , на мястото на дотогавашно село с турско население, изселило се в Турция след войната.
На около километър и половина северозападно от селото, в местността Текето, се намира Александрийският манастир „ Свети Пророк Илия “. Предполага се, че на същото място може би е имало манастир, построен – както и много други църкви и манастири, по време на управлението на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) – и разрушен скоро след падането на България под османско владичество . Създаването на сегашния манастир – смятано за възстановяване на някогашния, започва през 2004 г. на мястото на старото, съществувало до средата на 20 век двуобредно светилище Мустафа Канаат – Свети Илия , известно сред местното население като „Дървеното теке “ , като със средства от дарители е построен и храмът „Свети Пророк Илия“, осветен на 22 октомври 2009 г.
До текето, а сега – до манастира, има аязмо , свързано с поверие за лечебна сила на водата му.
Паметник на загиналите от село Александрия в Междусъюзническата война и Първата и Втората световни войни е изграден до голямата чешма в източния край на селото и е открит на 3 юни 1946 г.
През 1959 г. при изграждането на малък язовир строителите се натъкват на старинни погребения с керамични съдове, монети и различни метални предмети. Находката е в землището на село Александрия, но по-близо до село Абрит . Впоследствие голяма част от този късноантичен некропол – предполагаемо единственият алански некропол в България – е унищожена при прокарването на път и подсилването на язовирната стена. През пролетта на 2008 г. община Крушари и РИМ – Добрич извършват съвместно археологическо проучване по оцелялата периферия на некропола. Разкрита е шахтова гробница от втората половина на IV век , погребения по християнски обред и гроб на жена – всичко разграбено от иманяри.
В селото има читалище с име „Втори юни – 2004 г.“ и регистрационен № 3080.
Изпълнителната власт в село Александрия към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.
География
Село Александрия се намира в Южна Добруджа , северно на около 35 km от областния център град Добрич и 8 km – от общинския център Крушари . На около 8 km на север и 16 km на изток от него отстоят участъци от границата с Румъния . Разположено е на територия с леко хълмист релеф.
Селото има пътна връзка чрез минаващия през него третокласен републикански път III-293 на север със село Коритен , а на юг – през общинския център Крушари и селата Свобода , Овчарово и Паскалево – с областния център Добрич.
Климатът е умерено континентален и се характеризира със слънчева, но хладна пролет, горещо лято, топла есен и студена зима.
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството , включително пчеларството . Последното, обаче, все по-силно страда от ежегодните пръскания на земеделските култури с препарати против вредители, които водят до отравяния на пчелните семейства .
Надморската височина в центъра на селото е около 153 м.
Землището на село Александрия граничи със землищата на: село Коритен на север; село Абрит на североизток; село Добрин на изток (участък около 0,24 km); село Полковник Дяково на югоизток; село Бистрец на югозапад; село Телериг на югозапад; село Огняново на запад; село Габер на северозапад.
Числеността на населението на село Александрия по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Събития
В местността Текето се провежда ежегодно на 2 август фолклорен събор за популяризиране и запазване на добруджанския фолклор с участието на танцови състави, певци и певчески групи.
При Паметника на загиналите от село Александрия във войните ежегодно на 6 септември (Ден на Съединението ) се поднасят цветя и се провежда тържество.