Античен храм на Кибела - Балчик

Храмът в Балчик е обявен за недвижима културна ценност от национално значение. Той е единственият известен храм, посветен на Великата богиня майка Кибела, открит в източната част на Балканите, както и най-добре запазеният елинистически храм на територията на България. Построен между IV и III век пр. Хр., той е функционирал до IV век сл. Хр., когато е унищожен при пожар и засипан в резултат на природно бедствие – вероятно свлачище или земетресение.

Архитектурно храмът е ориентиран по посока север-юг. Изграден е от дялани каменни блокове, свързани с оловни спойки. Масивният му подиум го е издигал над околните улици и площади. Фасадата му е украсена с релефни фризове, изобразяващи бичи черепи, гирлянди и розети, а подът е покрит с каменни плочи.

Вътрешното пространство (наос) е с квадратна форма. До северната стена е стояла едикула – малко светилище с отвор, обрамчено от две полуколони с йонийски капители и триъгълен фронтон, украсен с релеф на слънчевия бог Хелиос. Там вероятно е била поставена статуята