Българско знаме

Батово (Село)

Област: Добрич

Население: 640 души[1](15 март 2024 г.)26,4 души/km²

Площ: 24,285 km²

Надморска височина: 59 m

Пощ. код: 9364

Тел. код: 05761

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 02871

История

Село Батово е наследник на много стари поселения, съществували по тези места. Непосредствено след края на Руско-турската освободителна война тук се заселват бежанци от Странджа. Те идват основно от рупското село Крушево и няколко семейства от съседното Кула. По това време селото се казва Чаталар и е смесено черкезко-татарско. Черкезите се изселват напълно, докато татарите постепенно се турцизират. Селото придобива отчетлив странджански облик, което го прави уникално, защото е единственото рупско село извън Странджа. Между 1913 – 1916 г. и 1919 – 1940 г. селото е под румънска окупация, в който период са заселени влашки цигани - копанари . Сегашното си име Батово получава през 1942 г.

През пролетта на 1949 г. в селото е създаден текстилно-бояджийски и тепавичарски отдел при местната всестранна взаимоспомагателна кооперация .

Село Батово има добре изградена инфраструктура, училище, читалище с библиотека, детска градина, 4 ресторанта и 3 магазина. Пътищата са в много добро състояние.

География

Релефът е предимно хълмист, като от двете страни на селото текат реки, едната е от към пътя за гр. Добрич, а другата откъм с. Долище . В близост до селото съществуват два резервата, в които могат да се срещнат муфлони, елени, диви прасета, елени лопатари и др. Има разнообразна флора, представена от характерни за региона видове – от диво кокиче до липови дървата.