Бежаново (Село)

Област: Добрич

Население: 65 души[1](15 март 2024 г.)2,16 души/km²

Площ: 30,336 km²

Надморска височина: 82 m

Пощ. код: 9567

Тел. код: 05738

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 03157

История

За първи път селото се споменава в писмен документ в 1526 или 1527 г. – като село Качамак , наричано и Голям Качамак , в списък на засетите с лен феодални владения на спахии . Селото се споменава и в турски данъчен регистър-опис на джелепкешаните от 1573 г. – с името Качамак-и Бюзюрг . Посочени са двама овчари, които дължат 70 овце данък на държавата . През 17 век селото се среща с името Качамак-и кебир , а през 1873 г. е записано Горни-Качамак , спадащо към кааза Мангалийска (в сегашната Румъния ).

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. През 1906 г. село Голям Качамак (или Качамак – Големи ) е преименувано на Бежаново . Новото име отчасти е свързано със старото – от думата „качамак“ е взета първата част „кач“, която е преведена като „да избягам, бягай“ ( ( (Tr) ) Kaçmak) или „беж“, основа на името Бежаново . По силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.

През периода от 1913 г. до 1940 г., когато Южна Добруджа е в Кралство Румъния , името Бежаново на селото в променено от румънските власти на Беженари , което на български се превежда като „бежанец“ или „беглец“. След 1940 г. селото възстановява българското си име Бежаново.

География

Село Бежаново се намира в Южна Добруджа , на около 48 km изток-североизточно от областния център град Добрич , 29 km източно от общинския център град Генерал-Тошево и 32 km северно от град Каварна . На около 3 km на север от него отстои границата с Румъния , а на около 14 km на изток – брегът на Черно море при село Дуранкулак . Разположено е в Източната Дунавска равнина , в източната част на Добруджанското плато . Южно от селото минава суходол , идващ от югозапад през селата Великово , Сираково , Сърнино и Александър Стамболийски , именуван на север от Бежаново Малък Качамак , който преминава и на румънска територия. Надморската височина в центъра е около 82 m. Климатът е умерено континентален , с черноморско климатично влияние.

През село Бежаново минава третокласният републикански път III-2904 , водещ на изток през селата Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак , а на запад – през селата Спасово , Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29 , който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна .

Землището на село Бежаново граничи с Румъния на север и със землищата на: село Граничар на изток; село Захари Стояново на изток; село Черноморци на югоизток; село Александър Стамболийски на юг; село Спасово на запад; село Вичово на северозапад.

Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях.

Числеността на населението на село Бежаново по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

В Бежаново основен поминък на населението са земеделието и животновъдството.