Българско знаме

Божаново (Село)

Област: Добрич

Население: 10 души[1](15 март 2024 г.)1,4 души/km²

Площ: 7,332 km²

Надморска височина: 59 m

Пощ. код: 9677

Тел. код: 05747

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 04927

История

Селото е съществувало още по време на османската власт и се е наричало Кираамет (Карамет, Керамет), преведено Господин Амет на името на турчин, който имал чифлик в тази местност. Според друга версия селото носи името на същия този турчин, когото наричали Кьор Амет.

Думата „керемет“ на гагаузки означава чудо. Тя се е използвала от местните с надежда, че Бог със свръхестествената си сила ще ги избави от някое нещастие. Любен Бешков в една своя статия за с. Керемет споменава за предание, в което се разказва, че в незапомнени времена жителите на това селище са умирали от чума . Тогава народът, за да омилостиви Всевишният, започнал ежегодно в уречен ден да коли курбан и устройва тържества, чрез които е очаквал да стане „керемет“ и селото да се спаси от смъртта.

Кога точно е основано селото не се знае. Предполага се, че преди това там е съществувало селище от времето на римляните, тъй като недалеч от селото са открити останките на римски резервоар за вода.

В околностите на селото се намират и малки турски гробища, но те вероятно са принадлежали на село, което по-късно е изчезнало.

Много историци приемат с. Керемет като гагаузко селище още преди Руско-турската война през 1829 г., когато жителите му, заедно с населението от останалите гагаузки села от тази част на Добруджа, забягват след руските войски към Бесарабия и се заселват в с. Авдарма, Молдова.

След чувствителното обезлюдяване на района през 1833 г. и липсата на работна ръка, официалната турска власт оповестява, че освобождава от всякакви данъци в срок от 3 години онези гагаузки бежанци които се завърнат в Добруджа . Част от бесарабските гагаузи се завръщат, но не и тези от с. Керемет.

Много по-късно някои гагаузки семейства от съседните села заедно с придошлите нови жители от Котленският край слагат основите на сегашното селище.

Тази нова вълна от заселници са овчарите от Кипилово и Котел , които си правят къшли и отглеждат овце. Едни от първите придошли в почти обезлюденото село са от Якимовия и Ранковия род.

Според преданието, по-късно когато населението му нараства, го постига беда. Започват да умират много млади булки при раждане. Хората започват да търсят начини да се избавят от тази беда, но напразно. В селото веднъж идва поп на име Кръстьо и казва, че всяка година, на Богородица хората трябва да правят курбан за здраве под двата тогава съществуващи големи бряста и да нарекат селото на името на Божията майка. Така те започват да колят курбан и наричат селото Божица . Говори се, че така са спасили от смъртта своите родилки.

Интересно е, че тук е погребан и има паметна плоча четник от четата на Хаджи Димитър . Той идва в с. Горичане, след като четата е разбита, а по-късно се заселва в Божаново. На паметната плоча пише „Стефан ловечлията“ . Не е известно да са правени проучвания кой точно е този четник.

География

Село Божаново се намира в област Добрич и община Шабла. До нея се намират следните села: Дуранкулак , Езерец , Крапец , Септемврийци и др. Разположено е в долина, която се намира на две нива под морското равнище с особено красива природа.

Събития

1 юли-панаир на село Божаново