Василево (Село)
Област: Добрич
Население: 367 души[1](15 март 2024 г.)19,8 души/km²
Площ: 18,557 km²
Надморска височина: 165 m
Пощ. код: 9543
Тел. код: 05736
МПС код: ТХ
ЕКАТТЕ: 10183
История
След Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Курдоман в община Джаферли Юч-орман ( Тригорци ), околия Балчик, окръг Варна. През 1906 г. селото – тогава Курт думан , е преименувано на Василево . След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г. През 1930 г. в село Василево е изграден комитет към Добруджанската революционна организация с 45 члена.
Край селото има следи от съществували стари селища. В миналото в околностите е имало вековни гори, обширни пасища и условия за развитието на продуктивно животновъдство и земеделие.
В изследванията за Североизточна България Василево се причислява към селата, новозаселени с българи след 1877 – 1878 г. До тези години в селото са живели единствено черкези . Първите българи, заселили се в село Курдуман са от районите на Котел, Сопот , Стара Загора , Голям Дервент , Македонско. Тези данни се потвърждават и от преброяването на населението през 1905 г.
Училище в село Курдуман (Василево) е създадено през 1888 г. с предмет на дейност учебно-възпитателна работа. То през периода 1910 – 1942 г. е начално (I - IV отделение), а от 1942 г. – седмокласно , впоследствие и с осми клас. Като Народно основно училище „Йордан Йовков“ е закрито през 2008 г.
Читалище в село Василево е създадено през 1907 г. От 1941 г. читалището носи името „Нова надежда“, а от 1950 г. – „Александър Гичев“.
Кредитна кооперация „Освобождение“ в село Василево е създадена през 1940 г. с предмет на дейност кредитиране на членовете, търговия и изкупуване на селскостопанска продукция. Преименувана е на Всестранна кооперация през 1948 г., на Селкооп през 1952 г., на Потребителна кооперация през 1954 г. и прекратява дейността си през 1968 г., като се влива в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Василево.
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) е създадено в село Василево през 1944 г. То прекратява дейността си през 1958 г. поради вливане от 1959 г. в Обединено ТКЗС „Александър Гичев“ с център село Василево, включващо стопанствата от селата Балканци, Василево, Великово , Калина, Конаре и Средина. През периода 1973 – 1989 г. стопанството влива дейността си в Аграрно-промишлен комплекс „Ленин“ – Генерал Тошево. От 1989 г. то е самостоятелно ТКЗС „Александър Гичев“, което през 1992 г. е обявено в ликвидация. През 1995 г. по разпоредби в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) дейността на ликвидационния му съвет е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.
География
Село Василево се намира в Южна Добруджа , на около 28 km изток-североизточно от областния център град Добрич , 15 km югоизточно от общинския център град Генерал Тошево и 22 km северно от град Балчик . Разположено е в Източната Дунавска равнина , в източната част на Добруджанското плато . Надморската височина в центъра на селото е около 165 m. Климатът е умерено континентален .
През селото минава в направление северозапад – югоизток третокласният републикански път III-296 (Генерал Тошево – Каварна ), а на запад общински път, минаващ през село Балканци , води до връзка в село Дропла с третокласния републикански път III-9002 (от връзка при село Царичино с първокласния републикански път I-9 до град Генерал Тошево).
Землището на село Василево граничи със землищата на: село Калина на север; село Средина на изток; село Конаре на югоизток; село Балканци на юг; село Преселенци на запад; село Горица на северозапад.
Числеността на населението на село Василево по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Личности
Васил Контаров – Комитата (1851 – 1916 г.). Роден е в Котел през 1851 г. Когато е на 21 години, в дома на фамилията му Васил Левски учредява Котленския революционен комитет. Година по-късно Контаров забягва в Румъния и се присъединява към българските емигранти, след това отива в Сърбия и участва в Сръбско-турската война в състава на Трета рота на Руско-българския батальон. По време на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. е в състава на Четвърта дружина на Българското опълчение и взема участие в Шипченската епопея , преминаването на Балкана и превземането на Шейново , боевете при село Тича и други военни операции. За проявен героизъм е награден с „ Кръст за храброст “ и други бойни отличия. След Освобождението на България, вече с прякора Комитата , той се заселва в добруджанското село Курдуман (Василево). Опълченецът започва да се занимава с просветителска дейност – става член на читалищното и училищното настоятелство в селото. През 1900 г. подкрепя селското въстание в Шабленско срещу натуралния десятък , въпреки че с това си навлича гнева на властта. За хората от района той става пример за родолюбие, честност и скромност до такава степен, че през 1906 г. селяните решават да преименуват Курдуман на Василево. По време на румънската окупация след 1913 г. и особено през лятото на 1916 г. напрежението между България и Румъния нараства и при остър конфликт с представители на румънската власт Васил Контаров е застрелян от румънски войници. Първоначално той е погребан в гробището на село Калина, след това костите му са преместени във Василево, а през 1978 г. – в Алеята на опълченците във Военното гробище в Добрич.