Вичово (Село)

Област: Добрич

Население: 11 души[1](15 март 2024 г.)0,836 души/km²

Площ: 13,759 km²

Надморска височина: 108 m

Пощ. код: 9563

Тел. код: 05738

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 11329

История

Първи сведения за Вичово се откриват в документ от 1676 г., където е посочено с името Хюсеиндже , с около 20 къщи. През 1873 г. селото се споменава с името Юсеиндже . Включено е към кааза Балчишка . Старото име на селището се среща и като Хюсеин , Хюсейндже , Хюсейнч кьой и Хюсеинч куюсу . Коренът на всички е един и същ и се отнася до мъжко собствено име, а „куюсу“ се превежда като кладенец , т.е. Кладенецът на Хюсеин или Хюсеинов кладенец .

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.

Село Хюсейнч кьой е преименувано на Вичово през 1906 г. . Новото име е в памет на хаджи Вълчо , родом от град Котел , първият заселил се в селото българин. За времето на неговото идване в селото има спор, но е някъде в началото на 19 век .

Начално училище „Стефан Караджа“ е открито в село Вичово през 1941 г. и е действало до 1967 г., когато е закрито.

Към края на второто десетилетие на 20 век селото се оживява предимно през летния сезон, когато хората, имащи градини и ниви там, идват да ги обработват.

География

Село Вичово се намира в Южна Добруджа , на около 44 km североизточно от областния център град Добрич , 23 km изток-североизточно от общинския център град Генерал-Тошево и 35 km северно от град Каварна . На около километър на север от селото отстои границата с Румъния , а на около 21 km на изток – брегът на Черно море . Разположено е в Източната Дунавска равнина , в източната част на Добруджанското плато . Надморската височина в центъра на селото е около 108 m. Климатът е умерено континентален , с черноморско климатично влияние.

На юг общински път от около 4 km свързва Вичово със село Спасово и с минаващия там третокласен републикански път III-2904 , водещ на изток през селата Бежаново , Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак , а на запад – през селата Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29 , който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна .

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието .

Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях.

Землището на село Вичово граничи с Румъния на север и със землищата на: село Бежаново на изток; село Спасово на изток и юг; село Рогозина на запад.

Числеността на населението на село Вичово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

По информация от сайта на община Генерал Тошево , към 2011 г. при регистрирани с постоянен адрес във Вичово 16 души, по настоящ адрес там живеят 30 души.