Владимирово (Село)
Област: Добрич
Население: 250 души[1](15 март 2024 г.)6,86 души/km²
Площ: 36,443 km²
Надморска височина: 248 m
Пощ. код: 9379
Тел. код: 05764
МПС код: ТХ
ЕКАТТЕ: 11421
История
Селото е основано от бежанци от село Главан област Стара Загора. По време на Кримската война цели родове бягат към Бесарабия следвайки оттеглящите се руски войски. Няколко години след като се заселват в Бесарабия Кримската война приключва и местните власти отменят повечето преференции, които са им били дадени, в това число и данъчни облекчения. Тези родове тръгват на път обратно като зимата ги заварва в Добруджа. Много от тях основават или се заселват в селата Владимирово, Войниково, Главан, Коларци, Каменци, Бдинци, Красен дол, Пет могили, Вратарите, Никола Козлево, Попрусаново, Поручик Гешаново, Сърнец, Тервел, Ангеларий, Вълнари, Подслон, Каолиново, Алфатар.
Едни от първите заселници в село Владимирово от тези върнали се от Бесарабия бежанци са формиралите се по-късно фамилии Продановци, Желязкови, Влайкови, Керанови, Заимови.
Друга част продължават своя път и успяват да се върнат обратно в село Главан (област Стара Загора).
География
Владимирово е разположено на 26 километра западно от град Добрич , на югозападния край на Добруджа . Оттам на запад започва Лудогорието (Делиорман). То е с надморска височина 240 – 250 метра. Изложението му е много добро, което позволява всички махали да имат южно и източно изложение, а чрез двете гори, Мешето и Ломборджука да бъдат защитени от североизточните, северните и северозападните ветрове. Общата територия на селото, заедно с цялата площ ниви, гори, пътища, застроена площ и други е 36 448 декара , от които 1607 заема застроителния план на селото, 26 737 е обработваемата земя (ниви), а горите и полезащитните пояси заемат 3100 декара. Релефът на землището е хълмист и прорязан от суходолие, а към северната страна има леко наклонени терени. Почвата е характерна за Добруджа – чернозем , в основата на който има и варовити пластове. Климатът е типичен добруджански, с влажна и студена зима и сухо лято . Валежите са под нормалните от средните за страната, движат се между 350 – 400 литра на квадратен метър. Температурите са около нормалните от средните за страната и се движат средно между 15 – 17 градуса. Селото има богата подпочвена вода на дълбочина 15 – 20 метра и то предимно в югозападната му страна, където се намират много кладенци . Землището на селото граничи на изток с това на село Орлова могила , разделя ги река , която до средата на XX век имаше вода, а сега е пресъхнала. На североизток граничи с бившето село Ябълково (дн. заличено). На север граничи със землищата на селата Медово (Област Добрич) и Бенковски (Област Добрич) , на запад са селата Червенци , Варненско , и Бдинци . На юг е само Бдинци.
Събития
Празник на селото е 2 юни. Избран е в чест на загиналия Ботев четник Иван Христов и патронния празник на основното училище „Христо Ботев“. Полагат се цветя на паметника и се прави програма от децата и самодейците в селото.
Личности
Живко Господинов (1957 – 2015), български футболист-национал Отец Васил Вълчев (поч. 1924), ръкоположен в Лом от видинския митрополит Антим I, свещеник в селото си 1869-74-? и в Балчик ?-1924, учител в Добрич 1862 – 68 и в с. Победа, Добричко 1868 – 69, общественик. Иван Христов, четник от четата на Христо Ботев. Даскал Георги Тодоров, един от основателите на читалището в селото и дарител на 40 дка земеделска земя за читалището. Тодор В. Чобанов - конен скотовъд, лауреат на първа награда от III Скотовъдски конкурс в Добрич, 26-28 май 1902 г. Нягол Жеков Мамеров, биохимик, лечител, поет-бунтар, репресиран от комунистическата власт. д-р Христо Няголов, лекар гинеколог. Работил в Окр. болница-Добрич. д-р Въльо Господинов Вълев, работил като преподавател в медицинския институт Варна, неврохирург. д-р Нягол Няголов, ръководител на психиатрична болница „Кървуна“. полк. д-р Никола Иванов Димов (1945-1998), работил във военна болница Варна, гл. лекар в ГУСВ за североизточна България. д-р Димитричка Симеонова Иванова, работила като детски педиатър във Варна. Стоян Георгиев Попов (1934-2016), работил като учител по музика в с. Владимирово и Добрич. Създал и ръководил певчески хор, духов оркестър, фанфарен оркестър и акордеонен състав в с. Владимирово. Пасьо Минев Пасев, работил като учител по физическо възпитание и директор на училището в с. Владимирово. Допринесъл за развитието на спорта в селото. Ръководил волейболен и футболен отбори в с. Владимирово. Дико Иванов Иванов, икономист, зам. кмет на община Добрич. Леда Милева , поетеса, родственица на рода Керановите. Елка Няголова , поетеса.