Горун (Село)

Област: Добрич

Население: 70 души[1](15 март 2024 г.)3,61 души/km²

Площ: 19,558 km²

Надморска височина: 68 m

Пощ. код: 9689

Тел. код: 05743

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 17275

История

Селото е създадено около 1830-те години, непосредствено след влизането в страната на войските на Дибич Забалкански . След неговото оттегляне започват масови кланета в Сливенско и Ямболско . Прогоненото население се е установило и в това село. Затова част от хората още си спомянт за котленския си и лозенградски произход. Цели фамилии има от Жеравна и Катунище . Разрушено изцяло по време на най-голямото земетресение в страната през 1901 г.

В селото живеят и няколко фамилии гагаузи , родствени на жителите на изцяло гагаузкото село Българево (община Каварна). Непосредствено след Крайовския договор от 1940 г. румънските заселници след 1919 г. напускат селото и заменят жилищата си с българи, преселени от Румъния в България по Крайовската спогодба 1940 г. Тези фамилии носят особеното наименование „абазои“.

Всички фамилии са живели и живеят в мир. В селото никога не е имало размирици. Почти всички жители от старите поколения на миналия век можели да общуват на турски и румънски, тъй като са ходили на румънско училище в периода 1919-1940 г. Местностите около селото имат и тюркски имена като Махмудорман, Търлата и пр. Селото никога не е било богато и не е имало разслоение на населението.

География

През селото преминава дълбоко дере, което е част от т.нар. Суха река в Добруджа. В сезоните на големи дъждове за 2-3 дни се образува река със заплашителна мощност. Тя се влива в Шабленското езеро.

В близост до селото се намира дъбова гора, която е станала причина то да получи наименованието си „горун“ – това е вид дъб с жълтеникава дървесина. Старото име на селото е Саръмеше , което в превод означава същото.