Дъбовик (Село)

Област: Добрич

Население: 122 души[1](15 март 2024 г.)0,0055066158331464 души/km²

Площ: 22,295 km²

Надморска височина: 240 m

Пощ. код: 9551

Тел. код: 057304

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 24339

История

Селото е споменато за първи път в списък от 1573 г. на джелепкешаните – търговци овцевъди, където е записано като Харманлък.

След Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Харманлък в община Ели-Бей (Пчеларово), околия Добрич, окръг Варна. През 1942 г. селото – тогава Харманлък , е преименувано на Дъбовик . След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.

Селото е преименувано на Дъбовик заради съществувалата тогава дъбова гора край него. През 1950 г. гората е изсечена, като остават част от дъбовете и през 1982 г. въз основа на тях е обявена природната забележителност „Вековна гора - Летен дъб“ с площ 0,2 ha .

След Освобождението на България едни от първите заселници в селото са бащата на родената в него през 1885 г. българска поетеса Дора Габе – Петър Габе (Пейсах Габе), Лука Ангелов и българи от град Николаев , област Одеса ( Украйна ) от родовете Бакларови и Мавродиеви.

През 1941 г. по силата на Крайовската спогодба в селото се заселват и българи от село Горна Чамурла , Румъния . Първият кмет на селото е Григор Бакларов. Той приема заселниците от Северна Добруджа .

Читалище в село Харманлък (Дъбовик) основават жителите му през 1940 г., а през 1950 г. построяват със собствени средства и нова сграда за него. Читалището отначало носи името „Христо Ботев“ , а през 2005 г. е преименувано на „Дора Габе“. През 1995 г. по инициатива на настоятелството на читалището в селото се открива мемориална експозиция „Дора Габе“ .

Училище „Константин Величков“ се създава в село Харманлък (Дъбовик) през 1940 г. с предмет на дейност учебно-възпитателна работа – I – IV отделение (начално). Училището прекратява дейността си през 1969 г. като основно .

География

Село Дъбовик се намира в Южна Добруджа , на около 17 km североизточно от областния център град Добрич и 6 km западно от общинския център град Генерал-Тошево . Разположено е в Източната Дунавска равнина , в централната част на Добруджанското плато . Надморската височина в центъра на селото е около 240 m. Климатът е умерено континентален .

Общински пътища от село Дъбовик водят:

на север през селата Пчеларово , Узово , Зограф , Градини , Сноп и Житен до връзка в село Красен с третокласния републикански път III-2903 и по него на югоизток към град Генерал Тошево; на югоизток през село Равнец до връзка с второкласния републикански път II-29 ( Варна – Добрич – ГКПП Кардам , граница с Румъния ); на юг към връзка с републикански път II-29.

Землището на село Дъбовик граничи със землищата на: село Пчеларово на запад и северозапад; село Зограф на север; град Генерал Тошево на североизток; село Равнец на изток; село Пленимир на югоизток; село Генерал Колево на юг; село Царевец на югозапад; село Ломница на запад.

Числеността на населението на село Дъбовик по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Събития

От 1996 година на всеки две години се провежда националният конкурс за млада поетеса на името на Дора Габе, а всяка година в началото на май се провежда конкурс за млади изпълнители на кавал и добруджански народни песни „Иван Георгиев“, всяка година в края на месец септември се провежда събор на българите от Северна Добруджа

Личности

Дора Габе (1885 – 1983) – българска поетеса Иван Георгиев (1931 – 1992) – народен певец Леонти Бакларов – борец за освобождението на Добруджа от румънска власт