Българско знаме

Коларци (Село)

Област: Добрич

Население: 692 души[1](15 март 2024 г.)32,1 души/km²

Площ: 21,582 km²

Надморска височина: 157 m

Пощ. код: 9481

Тел. код: 05755

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 38025

История

Селото съществува поне от 19 век , а е възможно да е по-старо. В миналото хората са живели в т.нар. Старо село , разположено в дола край съвременното село. Някои от родовете са се преселили тук от село Каурлан (днес Българска поляна ), разположено в югоизточната част на Горнотракийската низина в подножието на Странджа и Сакар . Това са родовете с фамилно име Стратиеви. Подгонени от честите нападения на турците (Каурлан е близо до турската граница днес), по време на османската власт през втората половина на 19 век хората са тръгнали на север, търсейки благоприятно място за живеене и отглеждане на стадата домашни животни, с които са се придвижвали към Добруджа. По тези места са намерили обширни гори, достатъчно паша за животните и трайно са се заселили тук. Тогава селото вече е било добре оформено. В него в разбирателство и труд са живеели много български и няколко турски семейства. Основният поминък и днес за хората е свързан с обработката на плодородната добруджанска земя и животновъдството .

При разораването на земята още през 1930-те са намерени доказателства за това, че селището е древно – места, обградени с дялани камъни, където се съхранявали глинени съдове с прах от кремирането на хора след смъртта им.

Труден е бил живота на хората и във времето, когато Южна Добруджа е била присъединена към Румъния . Освен че е трябвало да плащат много данъци, в училището, действащо и днес се е учило само на румънски език .

География

Селото е разположено в Добруджа . На югоизток от него преминава т.нар. Суха река . Край селото има гори , ливади , обработваеми земи, наблизо има пещери , езеро (пресъхнало). Почвите са черноземни . Има подземни води, които са „уловени“ и използвани за изграждането на 7 големи чешми край селото.

Събития

Ежегодно се провежда сбор на 6 септември .