Крапец (Село)

Област: Добрич

Население: 305 души[1](15 март 2024 г.)13,8 души/km²

Площ: 22,175 km²

Надморска височина: 9 m

Пощ. код: 9674

Тел. код: 05749

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 39493

История

В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро , обитавано от първото уседнало земеделско население на Европа. Тук са открити първите каменни градежи в Европа , датирани към 5200 г. пр.н.е. През Древността районът е обитаван от траките. При езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.

Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи, сред които са живели и малцина гагаузи . Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже („гърбица“). В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче-кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския черноморски бряг от август 1786 г. Според него село Карибчикьой (дн. Крапец) се намира между Шабла-фенер (пясъчния фар) и Иланлюкьой (с. Иланлък, днес в Румъния). От 1832 г. с. Крапец е известно под името Карапез. В средата на XIX век селото носи името Карапча; в него живеят 24 домакинства българи. Много от населяващите селото българи идват от ямболското село Карапча (дн. Маломир), като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916 г. румънците нахлуват в селото, което тогава е с повече от сто къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчетата от 12 години нагоре. След 1917 г. част от руските емигранти в България намират свой дом на това място. Затова, както и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като „казашките къщи“. След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име – Крапец.

География

Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км южно по права линия от Дуранкулашкото езеро . Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа, простиращ се от Калиакра до Карталбурун , на носа е имало поставен малък маяк, наречен Крапецки знак (43°38' с.ш., 28°35' и.д.) – проблясваща бяла светлина с видимост 10 морски мили; ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици; височина над водата: 31 м.

Събития

На 24 май всяка година в с. Крапец става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис „Арт пътеки“, организиран от Община Шабла и художника Коста Костов . На него са участвали проф. Димитър Чолаков , проф. Ивайло Мирчев , доц. Йордан Парушев , Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков , Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведът Пламена Рачева.

Друго

Селото е курортно място. Развит е туризмът. До началото на 90-те години на XX век къмпинг „ Карвуна “ настанява няколкостотин туристи. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла.

Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи.