Българско знаме

Попгригорово (Село)

Област: Добрич

Население: 121 души[1](15 март 2024 г.)8,14 души/km²

Площ: 14,918 km²

Надморска височина: 236 m

Пощ. код: 9377

Тел. код: 05715

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 57550

История

През 1854 година по време на Кримската война през селото минава четата на Георги Сава Раковски .

През Османския период , след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година селото се нарича Вели факъ . По време на Първата световна война през август 1916 г. от селото насилствено са интернирани в Молдова 30 етнически българи от мъжки пол на възраст от 19 до 72 г., начело с поп Григор Димитров Бояджиев . По предложение на Комисията за наименованията с народностно и обществено значение, днешното си име селото получава със заповед на МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. в чест на своя мъченически загинал през 1922 г. свещеник.

Запазени са сведения за репресии спрямо местното население от страна на румънските власти през 1928 г., и 1929 г., както и за селски сбор с курбан на 9 май 1930 г.

През социалистическия период от 1950 до 1958 г. в толбухинското село функционира ТКЗС „Ернст Телман”.