Росица (Село)
Област: Добрич
Население: 265 души[1](15 март 2024 г.)4,11 души/km²
Площ: 64,615 km²
Надморска височина: 173 m
Пощ. код: 9540
Тел. код: 057305
МПС код: ТХ
ЕКАТТЕ: 63094
История
Днешното село Росица се състои от махалите Сараджа (или Горна Сараджа ) и Шах Вели , които възникнали през 16 век като отделни турски чифлици, а по-късно села, които носели имената на основателите си. За ранната история на селата има малко данни, но оттогава е останал и мюсюлманският гроб-светилище Шах баба в махалата Шах Вели.
През 1832 по времето на бея Емин ага, далечен потомък на Шах Вели и наследник на неговия чифлик, в селто се заселили първите българи. Това били родовете на братята Алекси, Еньо, Георги и Димитър Алексиеви родени в село Корудере , Лозенградско – завръщащи се от Русия бежанци, избягали по време Руско-турската война от 1828 – 1829 г. . По пътя към родните си земи те замръкнали в покрайнините на турския чифлик , където били забелязани от работници на бея. Воден от интересите си и турската официална политика към завръщащите се българи, Емин ага ги поканил да останат на служба в стопнаството му като пастири и замеделски работници и те останали.
Приблизително по същото време в района на селото започнали да идват и първите овчари от Котленско и Сливенско , които лете слизали от Балкана да търсят паша за овцете и препитание за семействата си. Един от тях – Слав Тодоров Хайдутов ( Слав кехая ), родом от село Градец – спечелил уважението и доверието на Емин ага и станал управител на неговия чифлик, а по-късно довел и семейството си.
Чифликът на Емин ага в Шах Вели съществувал до Освобождението през 1878 г., когато селото става българско. Тогава беят и други по-имотни турци предпочели да потърсят убежище във Влашко , а по-късно и в Турция , и разменили земите си срещу стока (овце, кози и др.), които можели да отведат със себе си.
По време на Междусъюзническата война от 1913 село Росица, заедно с цяла Добруджа, попада в пределите на Румъния, първоначално под турското име Сараджа, а по-късно е преименувано на Фондени .
През 1941, по силата на Крайовкия договор , селото е върнато на България и по предложение на по-будни жители получава сегашното си име Росица .
География
Село Росица се намира в най-северната част на област Добрич, между селата Красен и Лозница , на 5 км от сухопътната граница с Република Румъния (втора гранична зона), 35 км от Генерал Тошево и на 50 км от Добрич.
Събития
Традиционният годишен сбор (събор) на село Росица се провежда всяка година на 2 юни – Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Личности
Йордан Йовков – писател, роден в Жеравна , учител в Росица в периода 1905 – 1907 г. Добрин Добрев – народен певец, Ученик на Верка Сидерова, общественик. Роден през 1972 г. в Добрич. Израства в село Росица. Завършва Националното училище по култура в София, и Университета по библиотекознание и информационни технологии-София, по специалността „Информационни фондове на Културно историческото наследство“. Преводач от гръцки език. Автор на книгите: „В Родината ми топли пепелта“ и „Разпалени въглени“. Живее и работи в Кипър. проф. д-р Иван Душанов – икономист, преподавател в УНСС и автор на учебници по счетоводство, учител и директор на училището в Росица в периода 1945 – 1947 г. проф. Гани Матеев Ганев – историк, краевед Енчо Малев – инженер, депутат в XXXVIII , XXXIX и XL народно събрание . Роден през 1954 г. в Росица.
Друго
В музикалния фонд на Българското радио и телевизия са записани над 80 песни от село Росица, в изпълнение на народния певец Добрин Добрев
Песните са издадени на компактдискове и други аудионосители, съхранявани в музикалния отдел на Народната бибилиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София.
Голямо щастие за Росица бил престоят на големия писател Йордан Йовков от 1905 до 1907 година. Някой от своите преживявания, срещи и разговори със селяните от Сараджа Йовков описва в „Приключенията на Гороломов“. Ловчо Стоянов, колега и близък приятел на Йовков свидетелства, че Каса Иван, Цоньо, Гено, Стоил и Руси – герои от романа са действителни имена на селяни от Сараджа. От Сараджа Йовков е взел прототип и за Еньо кафеджията от разказа „Серафим“ – това е Саръ Еньо Алексиев, който държал кафене край пътя. От Сараджа са взети сюжети и герои за разказите: „Ревност“, „Врагове“, „Измама“, „Сенебирските братя“, „Другоселец“, „Баща и син“, „Среща“, „Съд“, и „Земляци“. Признателните потомци са издигнали паметник на Йордан Йовков в двора на училището, което днес е закрито.