Българско знаме

Самуилово (Село)

Област: Добрич

Население: 120 души[1](15 март 2024 г.)5,72 души/km²

Площ: 20,981 km²

Надморска височина: 246 m

Пощ. код: 9384

Тел. код: 05718

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 00374

История

За първи път селото се споменава в турски документи около 1500 година. В Османската империя е съществувал закон, според който, при идването на нов султан на власт се правил опис на населените места. Така след смъртта на султан Селим I, през 1526 – 1527 година е направен нов „ИНДЖЕМАЛЪ ДЕФТЕР“. В него за пръв път се споменава името на мезра /малко село с няколко души и къщи/ САРЪ МАХМУД-кювю. Това име на селцето се упоменава в 18 документа за плащане на данъци в „акчета“ /сребърни монети/. Постепенно Саръ Махмуд прераства в по-голямо село около Суха река /наричана тогава „Ишикли“/, под височината „Казан баир“. Първоначално селото е било от източната страна на реката, но в началото на 17 век се открива плитка подпочвена вода на височината от западната страна на реката. Там се построяват нови къщи и постепенно селото се пренася и установява на мястото където е. Населението на селото е винаги многонационално. От началото е било населено предимно с турци и татари, а малко преди 1874 с българи 4, турци 79, татари 78 и цигани 13, а след 1878 и гагаузи. През 1873 са преброени са 40 вола и крави, 5 ездитни коня, 27 кобили 1033 овце и 533 кози. При преброяването през 1880 година селото е наброявало 375 жители, от които 7 българи, 242 турци и 126 татари. През 1890 година насението на селото вече е нараснало на 420 души, от които 91 българи, 125 турци, 178 татари и 28 цигани и през 1910 година има 98 домакинства с 485 жители, от които 123 българи. След 1878 година в селото пристигат българи от Жеравна, Котел, Одрин и предбалкана с големи стада овце. Тук се заселват: Димитър Тинев от Котел с 6 членно семейство и 250 овце, Петър Георгиев Бекяров от Жеравна с 6 членно семейство и 450 овце, Злати, Атанас и Манол Златеви от Стралджа, Христо, Петко и Никола Стоянови от Елена, Стоян Киров от Котел, Карамфил Атанасов от Одрин, Желязко Петров от Стара Загора, Никола Хубенов, Сава Петров, Генчо Атанасов и др.

Съществуват две предания за основаване на селото.

Първото е, че овчар-джелепкешанин на име Саръ Махмуд, брат на Дели Осман и основател на „мезрата“ с голямо стадо овце харесва природните условия, построява заслон в местността „Сая кулак“ – наричан така, защото по-късно прииждат и други овчари построяват нови заслони около реката, които по-късно превръщат в къщи за семействата си.

Второто предание е свързано с войните между Турция и Русия. След всяка победа, султанът е раздавал като награда на „юзбашии“, „бинбашии“, „спахии“ земи със села и населението им, за да ги управляват и събират данъците за издръжка на многочислената армия на империята. Така с такава територия е овластен и Саръ Махмуд бей, като селището било наречено на управителя.

География

Село Самуилово е разположено от западната страна река „Суха река“. Намира се на 17 километра югозападно от гр. Добрич и 10 км южно от с. Смолница. Най-високите точки около селото са могилата „Юкъ Ян“ – 268 м на 300 метра южно от селото и „Шелевията“-286 м на североизток в гората.

Климатът е континентален. Температурата през януари е минус 10 – 14 градуса, а през юли 25 – 28 градуса. Съществува достатъчно ранна и топла пролет, топла и продължителна есен, сравнително мека зима и полусухо, горещо лято-благоприятни сезони за земеделие, животновъдство и лозарство.

Валежите са по-ниски от нормалните за страната и са средно 330 – 420 литра на квадратен метър. Изобилства подземна вода на дълбочина от 6 до 15 метра. Затова в селото съществуват 32 кладенеца.

Има 9600 дка обработваема площ и обширни пасища около селото. Граничи със землищата на с. Златия, с. Смолница, с. Долина, с. Орлова Могила, с. Медово и с. Миладиновци.