Сираково (Село)

Област: Добрич

Население: 43 души[1](15 март 2024 г.)2,05 души/km²

Площ: 21,165 km²

Надморска височина: 100 m

Пощ. код: 9564

Тел. код: 05738

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 66620

История

Сведенията за историята на селото са оскъдни. В една от книгите на краеведа Георги Топалов е отбелязано, че селището се споменава в турски регистър от 16 век като Етимеле. Повечето от днешните жители на Сираково са изселници от тулчанските села Долна Чамурла , Чамурлия де Жос и Исеки чешме. Когато изселниците пристигнали тук, заварили няколко румънски чифлика и цинцарски къщи, в които били настанени. Освен куцовласи, през 1941 г. в селото имало няколко български рода. Един от местните чокои – Братяну, осигурявал прехраната на военен полк от Букурещ . Сред българите също имало заможни хора. Един от тях – Васил Вълков , притежавал няколко магазина в Кюстенджа .

Училището в Сираково е построено през 1946 г. В началото имало дори прогимназиални класове. Отдавна е закрито. Сградата, която е била общинска собственост, е закупена от местни хора и превърната в къща. Църква в селото никога не е имало. В началото на 40-те години румънските колонисти са имали намерение да издигнат православен храм, но след възвръщането на Южна Добруджа към България идеята отпаднала. Настанилите се тук изселници са имали по-неотложни задачи – да си построят къщи и да се устроят на новото място. След установяването на комунистическия режим през 1944 г. градежът на църква става немислим. На около километър-два от Сираково се е намирало село Крушово, закритото през 1955 г. и присъединено към село Сираково. Там е имало не повече от 20 къщи. Водило се е административно към кметство Сираково. През 40-те години на 20 век и в Крушово е имало богати чифликчии. Функционирали са бръснарница и кафене. След 1945 г. в Крушово е бил интерниран Величко Барев – активист на БЗНС . След закриването на селото той се преселил със семейството си в Спасово .

Събития

Единственото редовно събитие е селския събор всяка година на 6 май ( Гергьовден) .