Спасово (Село)
Област: Добрич
Население: 856 души[1](15 март 2024 г.)18 души/km²
Площ: 47,487 km²
Надморска височина: 100 m
Пощ. код: 9561
Тел. код: 05738
МПС код: ТХ
ЕКАТТЕ: 68196
История
През 1960-те години при прекопаването и подравняването на мястото за парк в западната част на Спасово е открита надгробна могила (днес разрушена), свързана с тракийско селище, търгувало с гръцките колонии по Черно море . В нея е имало кръгло култово съоръжение от големи необработени камъни; намерени са тракийска и гръцка вносна керамика с черен фирнис , археологически материали от римската епоха , средновековна керамика и византийски монети от 6 – 11 век .
Селото е споменато в османотурски регистри от 1573 г. и 1676 г. под името Сюлейманлък . През първата половина на 16 век в селото се заселват турски и татарски семейства. През средата на 19 век селото има турски облик.
След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
След Освобождението в селото се заселват отново много българи , дошли основно от Котел и от село Голям Дервент , Елховско . През 1891 г. селото е център на община, съставна на Балчикска околия .
Жителите на Спасово участват активно във войните, в които България преследва целта национално обединение в етнически и исторически граници – Балканската и Междусъюзническата войни и Първата световна война . След подписването на Солунското примирие през 1918 г. румънските власти започват цялостно усвояване на заеманата до тогава от България Южна Добруджа, която и след Ньойския договор от 1919 г. продължава да бъде в пределите на Румъния. След връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г. по силата на Крайовската спогодба в село Спасово са настанени преселници от село Долно Чамурлии , Румъния. Преди да дойдат в него, българите от село Долно Чамурлии – будни хора, възрожденци, добри стопани и земеделци – изминават дълъг и сложен исторически път.
Началото на църковна дейност в село Сюлейманлък (Спасово) се поставя след Освобождението със заселването на българи в него. Със средства, събрани от населението, през 1894 г. е построена църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) – солидна каменна сграда и камбанария на три етажа. По време на първата румънска окупация (от 1913 г. натаък) богослужението продължава да се извършва на български. През периода 1924 – 1940 г. в църквата има румънски свещеник. След връщането на Южна Добруджа към България, отново се връща богослужението на български език от свещеник Кирил.
Училище в село Спасово е открито през 1882 г. като начално (1 – 4 клас). През периода с войни 1913 – 1916 г. то преустановява дейността си и я възобновява през учебната 1917 – 1918 г. През периода 1919 – 1940 г. училището е румънско. След връщането на територията в границите на България от 1940 г. училището е българско основно . През 1942 г. училището е наименувано „Йордан Йовков“. През 1964 г. е построена нова голяма училищна сграда.
Читалището „ Отец Паисий “ е основано през 1985 г. под името „ Княз Борис I “. През 1960 г. е построена нова читалищна сграда. В читалището през годините се изявяват смесен хор, женски хор, мъжки хор, театрална трупа, танцов състав, естрадно-сатиричен състав, битово женска вокална група, детска музикална група, духов музикален състав, фанфарен оркестър.
География
Село Спасово се намира в Южна Добруджа , на около 40 km изток-североизточно от областния център град Добрич , 21 km източно от общинския център град Генерал-Тошево и 30 km северно от град Каварна . На около 5 – 6 km на север от него отстои границата с Румъния , а на около 20 km на изток – брегът на Черно море при село Дуранкулак . Разположено е в Източната Дунавска равнина , в източната част на Добруджанското плато . Плитък суходол минава през селото в посока от запад към изток. Надморската височина в центъра на Спасово при сградата на кметството е около 101 m и нараства слабо на север и юг. Климатът е умерено континентален с черноморско климатично влияние; почвите в землището са предимно черноземи и рендзини .
През село Спасово минава третокласният републикански път III-2904 , водещ на изток през селата Бежаново , Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак, а на запад – през селата Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29 , който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна . Третокласният републикански път III-2963 води от Спасово на юг през селата Сърнино , Белгун и Челопечене до село Вранино и нататък по републикански път III-296 до Каварна.
Землището на село Спасово граничи със землищата на: село Вичово на север; село Бежаново на североизток; село Александър Стамболийски на изток; село Сърнино на юг; село Сираково на юг; село Великово на югозапад; село Рогозина на запад.
Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях.
Числеността на населението на село Спасово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Събития
Всяка година на Спасовден , четиридесет дена след Великден в селото се провежда събор .
Личности
Доротея Тончева , българска актриса, родена в село Спасово през 1946 г,
Стоян Гамолов – Гамала (Гамата) , акордеонист (20.10.1945 – 24.10.2023). Роден е в село Спасово през 1945 г. Завършва музикалното училище във Варна с отличие. ; титулярен акордеонист е в оркестъра на Радио Варна, ръководител и акордеонист на дамската вокална група за стари градски песни „Мелодии на зрелостта“ .