Твърдица (Село)

Област: Добрич

Население: 13 души[1](15 март 2024 г.)1,22 души/km²

Площ: 11,437 km²

Надморска височина: 38 m

Пощ. код: 9675

Тел. код: 05747

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 72179

История

В землището на селището се намират останки от византийската крепост Тимогиция, датираща от IV – VI век. Крепостта е имала стратегическо значение, тъй като нейният гарнизон е охранявал важния търговски и военен път, свързващ Констанца и Каварна . Пътят продължава да преминава през селището и се използва и в съвременността. В непосредствена близост до крепостта , известна в по-късен период под наименованието Калето, е съществувало малко селище, което е осигурявало продоволствие и ресурси за военния гарнизон.

С течение на времето каменните блокове от крепостните стени са били използвани като строителен материал за изграждане на жилищни и стопански сгради в селото, поради което оригиналните структури са силно редуцирани. В наши дни останките от крепостта са скрити под гъста горска растителност, а при археологически и любителски разкопки често се откриват фрагменти от керамични съдове. В близост до крепостта се намира пещера , известна като Кутловица. Според местни легенди тя е с голяма дължина и предполагаем изход в района на нос Калиакра , въпреки че липсват научни доказателства за това.

Най-ранните писмени сведения за селището датират от 1573 г. В османски данъчен регистър то е вписано под №81 като Калайджъ куюлар, което в превод означава „Калайджийски кладенци“ или „Кладенците на калайджията“. Наименованието вероятно произлиза от занаятчийска дейност, извършвана от заселил се в района калайджия. През XVI век селището фигурира в османските данъчни регистри под името Калайджъ, а през 1873 г. е документирано като Калайджъ-дере в рамките на административната единица кааза Балчик . Това наименование се запазва до 1942 г.

Сред първите български заселници в района е Петър Хаджитинев от Котел , който притежавал два чифлика – Твърдица и Било . Впоследствие към него се присъединява Киряк Керанов от Битоля . Заселването от българско население се осъществява в периода между Кримската война (1853 – 1856 г.) и Освобождението (1878 г.).

В периода 1913 – 1940 г. Твърдица попада в границите на Кралство Румъния . В рамките на румънската администрация селището неофициално получава ново име – Споитори, което в превод означава „Мазачи“ или „Калайджии“.

През 30-те години на XX век братята Георги и Тиньо Хаджитиневи, с финансово съдействие от швейцарска банка, изграждат мащабна мелница, оборудвана с технологии на немската компания „Бюхлер“. Създаването на мелницата утвърждава селото като икономически център и търговски възел, привличайки български и румънски търговци. При строителството на съоръжението е използван цимент – строителен материал, който за времето си е бил рядък и скъп.

Със заповед №2191 от 27 юни 1942 г. селището е преименувано от Калайджъ-дере на Твърдица. Новото име представлява приблизителен превод на старото наименование Кале дере (букв. „Крепостна долина“). В основата на термина „твърдица“ стои старобългарската дума „твърдина“, означаваща „крепост“.

По време на Втората световна война части на Червената армия навлизат в Добруджа и достигат Твърдица. В този период мелницата е подложена на артилерийски обстрел, макар че причините за нападението остават неясни. Снарядите не попадат в целта, но кратерите от взривовете все още могат да бъдат забелязани на близък хълм.

В годините след войната мелницата продължава да бъде ключов икономически обект, осигурявайки заетост за десетки работници. През периода на управление на Българската комунистическа партия селището преживява икономически разцвет до 1984 г., когато поради административен натиск дейността на мелницата е прекратена. Това довежда до икономически упадък, масово обезлюдяване и напускане на местните жители. Постепенно селскостопанските и търговските дейности замират, училището прекратява своята дейност, а единственият магазин в селото затваря врати. Впоследствие мелницата се превръща в обект на разграбване, тъй като строителните ѝ материали продължават да бъдат годни за употреба.

География

Селото се намира в североизточен регион на България и е част от община Шабла . Отстои на 98 km северно от Варна , на 4 км западно от Европейски път Е87 , на 8 km в западна посока от брега на Черно море при с. Крапец и на 13 km от Дуранкулак на север. Поради разположението на селото в малка котловина (част от разлома Вранино-Нейково-Твърдица-Бежаново-Ваклино-Дуранкулак) летните температури са по-ниски в сравнение с други населени места в района и има плитки подпочвени води по дъното на разлома, което е причината за наличието на множество кладенци за извличането им. Почвата е черноземна и плодородна, поради което в землището се развива активно земеделие, благоприятствано от климатичното влияние на Черно море. Отглеждат се предимно пшеница , царевица и слънчоглед .