Узово (Село)

Област: Добрич

Население: 6 души[1](15 март 2024 г.)0,794 души/km²

Площ: 7,937 km²

Надморска височина: 194 m

Пощ. код: 9554

Тел. код: 05739

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 75068

История

Според различни документи името на днешното село се среща още през 1145 година, 1411, 1526, 1573, 1732 и последното през 1873 година като Кючук Узкьой, Огуз Куюсу, Огузлар и Огузлий, което ще рече, че селото съществува още преди 863 години.
През 1873 годината селото се намира като Огузлар с петнадетесет мюсюлмански къщи.
От 27.06.1942 година, когато се променят имената на много селища, селото се именува на Узово и остава така до днес. За произхода на името на селото има различни версии, като според народностния състав на първите заселници – „узи“, а според поминъка – земеделие и животновъдство от турската дума „Узлар“, която се разбира като „можещ във всички занаяти“.
През цялото съществуване на селото то не е надвишавало население повече от 250 жители, но днес по списък има 26 жители, от които само 12 живеещи в селото.
Първите заселници в селото след Руско-Турската война (1879 г.) са Драган Желев със сина си Койо, Иван Петров – Картала, придошъл от днешното село Рилци с тримата си синове Тодор, Кольо и Георги, Иван Георгиев – Капрала с братята си Димитър и Атанас. От Алийчкой (Плачидол) идват братята Ради и Янаки Христови. По-късно следват заселниците Стефан Делев, Върбан Христов, Желю Ганев от Пчеларово. От други места идват Димитър Денчев, Злати и Ганю Кулеви, Милан Димитров, Добри Семерджиев и др. Жителите на село Узово са дали и своя кръвен данък към родината си. През 1916 г. при освобождаването на Южна Добруджа от първата румънска окупация оттеглящите се войски на завоевателя отвличат на север 20 мъже от Узово, на възраст от 15 до 50 години. Неколцина от тях никога не се завръщат и оставят костите си в пленническите лагери в Молдова. Селището е едно от малкото в Добруджа, в които не са заселвани румънски колонисти .

География

Намира се в Южна Добруджа, на 21 км от град Генерал Тошево.

Личности

Знаят се и имената на първите учители – Иван Касабов, Мошлев, Константин Пандов, Фроса Константинова . Синът на един от първите заселници Жельо Ганев – Ганьо Желев е бил преследван от комунистическия режим. Избран за депутат от БЗНС, след ареста на Никола Петков през юни 1947 година е интерниран. Лежал е в лагерите на остров Белене и на остров Болшевик (Света Анастасия). От 1940/1947 година в училищното настоятелство са участвали като представители Стоян Златев, Недю Павлов, Аврам Йорданов, Димитър Вълков и др. Тодор Аврамов, син на Аврам Йорданов, радетел за изучаване на родовата памет и нейното съхранение, направил редица проучвания на факти, свързани с историята на село Узово, деен организатор на срещите на узовци в края на 20-и и началото на 21 век Веселин Бончев – правнук на Бончо Великов, педагог и общественик, автор на краеведски проучвания, включващи и историята на село Узово От създаването на Узово в селото е имало десетима кметски наместника: 1910 година Бончо Великов, 1951 година – Стефан Добрев Семерджиев, 1952 до 1958 Стоян Златев, следват: Аврам Йорданов, Атанас Драганов, Продан Димитров, Димитър Желев, Добромир Славов, Тодорка Йорданова и днешният кметски наместник на селото Тодоринка Тодорова.