Черна (Село)

Област: Добрич

Население: 671 души[1](15 март 2024 г.)30,3 души/km²

Площ: 22,18 km²

Надморска височина: 192 m

Пощ. код: 9417

Тел. код: 05776

МПС код: ТХ

ЕКАТТЕ: 80769

История

През 1985 г. при разкопките на тракийския некропол до Черна, Иван Василчин проучва и 21 ранносредновековни гроба. Най-богат е гроб 3, съдържащ безурново трупоизгаряне. Гробният инвентар включва гърне, железен нож, чифт бронзови обеци с висулки от три кухи сфери, посребрено бронзово огледало, две сребърни апликации и силно деформиран сребърен предмет. Счита се, че това са най-представителните женски гробове, свързани с дохристиянската култура на Дунавските българи .

Турското име на Черна е Енидже . Някога недалеч от селището е имало лешникова гора, от която селото получава името Енидже кьой фандаклъ (Новото село край лешниковата гора) . Известно е, че през 19 век селото е с турско население. Предполага се, че населеното място тогава се е намирало на около 2 km североизточно от днешното селище. Предание разказва, че в средата на 19 век старото село е било покосено от чумна епидемия. Оцелелите турци решили да се преместят. Когато построили къщите си на новото място, нарекли селото „Ени джан“ (нов живот). Българите се появяват в края на 19-и и началото на 20 век. Предполага се, че първите български заселници са дошли от Кръгулево. След окупирането на Южна Добруджа от Румъния през 1918 година, тук са заселени колонисти – арумъни от Македония . След 1940 годино на тяхно място идват преселници от Северна Добруджа . Те са основно от селата Голям и Малък Гаргалък – на 25 – 30 km южно от Кюстенджа .

По бойните полета на Втората световна война селото се гордее с четирите медала за храброст на Недялко Петров. Единственият останал жив фронтовак Господин Колев Енчев е носител на три военни отличия.

География

Село Черна се намира в Североизточен планов регион на България, като разстоянието до София е 371 km. Населеното място е разположено в гориста местност.

Събития

Празникът на селото е на 24 май .