Българско знаме

Долно Прахово (Село)

Област: Кърджали

Население: 208 души[1](15 март 2024 г.)93,8 души/km²

Площ: 2,223 km²

Надморска височина: 284 m

Пощ. код: 6779

Тел. код: 03655

МПС код: К

ЕКАТТЕ: 22784

История

Селото – тогава с име Тоз-езир – е в България от 1912 г. Преименувано е на Долно Прахово с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.

Към 31 декември 1934 г. село Долно Прахово се е състояло от махалите Бодилци (Ахматлар), Дядина (Деделер), Любичево (Абиболар), Марген (Хашалар), Мириовец (Мустафаджик), Ръжници (Хамзалар), Търне (Чираклар), Чернигово (Кара Мустафолар) и Шума (Шерифолар).

През 1968 г. от село Долно Прахово се отделя село Чернигово , а през 1986 г. – и село Дедино

Тук се намира древният род фандили .

Във фондовете на Държавния архив Кърджали се съхраняват документи от съответни периоди на/за Народно основно училище – с. Долно Прахово, Кърджалийско; фонд 626; 1951 – 2002; Промени в наименованието на фондообразувателя:

Народно основно училище – с. Долно Прахово, Кърджалийско (1948 – 1985); Основно училище „ В. Левски “ – с. Долно Прахово, Кърджалийско.

География

Село Долно Прахово се намира в източната част на Западните Родопи , на 4 – 5 km западно от границата им с Източните Родопи, на около 17 km западно от град Кърджали и 8 km север-североизточно от град Ардино . Застроено е по планински склон с преобладаващ наклон на изток-югоизток. Надморската височина при сградата на кметството е около 730 m.

Съседни на село Долно Прахово и отстоящи от него на по един-два километра са селата Горно Прахово на югозапад, Башево на северозапад, Чернигово на север, Дедино на североизток и Левци на югоизток. Югоизточно от селото се намира върхът „Осман тепеси“.