Любино (Село)

Област: Кърджали

Население: 111 души[1](15 март 2024 г.)10,3 души/km²

Площ: 10,823 km²

Надморска височина: 768 m

Пощ. код: 6796

Тел. код: ?

МПС код: К

ЕКАТТЕ: 44584

История

Селото – тогава с име Юмерлер – е в България от 1912 г. Преименувано е на Любино с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.

Към 31 декември 1934 г. село Любино се състои от махалите Вишна (Кочаклар) и Череша (Кара гьозлер).

В Любино към края на второто десетилетие на 21 век притежават къщи няколко семейства от Великобритания , Нидерландия и Португалия .

География

Село Любино се намира в източната част на Западните Родопи , на около 10 km западно от границата им с Източните Родопи, на около 22 km западно от Кърджали и 9 km север-северозападно от Ардино . Разположено е на планинско било и надморската височина в северния край на селото е около 710 m, в югозападния – около 900 m, а в югоизточния – около 680 m.

На около километър на изток от селото и на 300 – 350 m по-ниско от него тече на север река Арда . На около километър и половина отвъд реката и на приблизително същата надморска височина като Любино се намира село Башево .

До селото се достига с кола по пътя от Кърджали към Ардино с отклонение при село Кобиляне вдясно към село Боровица , преминаване покрай село Китница без отклонение, пресичане на река Арда по моста, насочване вляво към Любино на разклонението на пътя (вдясно водещ за село Русалско ), пресичане на Давидковска река по моста при Ловния дом и нататък до село Любино – по тесен път със стара асфалтова настилка (към края на второто десетилетие на 21 век ) и опасност от срутване на скална маса. Пътят – стар коларски път, е асфалтиран през 50-те години на 20 век до Любино и продължава на юг към село Латинка и Дяволския мост .

Постройките в селото са изградени с каменна зидария и покрити предимно с каменни плочи. Към края на второто десетилетие на 21 век повечето от тях са изоставени и се рушат.