Падина (Село)

Област: Кърджали

Население: 704 души[1](15 март 2024 г.)67,7 души/km²

Площ: 10,411 km²

Надморска височина: 650 m

Пощ. код: 6771

Тел. код: 03658

МПС код: К

ЕКАТТЕ: 55124

История

Според предания, махалата се е образувала от заселили се навремето овчари, докарали на паша стадата си в района, и с течение на времето се е развила и обособила до днешния си вид.

Селото – тогава махала с име Макмулу, Макмулар – е в България от 1912 г. Преименувано е на Падина с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14 август 1934 г. Признато е от махала за село с министерска заповед № 1014, обнародвана на 11 май 1942 г.

През 1981 г. от Падина е отделено село Байчево , което през 2000 г. отново е присъединено към Падина .

Във фондовете на Държавния архив Кърджали се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

Списък на фондове от масив „K“:

Списък на фондове от масив „С“:

География

Село Падина се намира в източната част на Западните Родопи , на 10 – 15 km западно от границата им с Източните Родопи, на около 29 km запад-югозападно от град Кърджали и 10 km юг-югозападно от град Ардино .

Състои се от пет махали : Падина, Звегор, Байчево, Жеден и Узунова. Историята е обединила тези пет махали в едно родопско село разположено в планината, взело името на най-старата махала, която е разположена в подножието на връх Свети Илия – висок 1001,9 m.

Село Падина има континентално-средиземноморски климат, който се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Агроклиматичните ресурси са подходящи за отглеждането на топлолюбиви земеделски култури – предимно ориенталски тютюн , картофи , ливадни фуражни култури, за пасища и трайни насаждения. Съвсем малки участъци са благоприятни за отглеждане на захарно цвекло , ягоди и някои зеленчукови култури ( домати , чушки , фасул и други). През първото десетилетие на 21 век са обособени няколко ябълкови градини, който дават реколта с отлични вкусови качества. В селото работи мандра, която произвежда висококачествени продукти (кашкавал, кисело мляко, масло, топени и пушени сирена и извара).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 982 лица, за 515 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 4 – към „ турска “, за 38 – към други, за 8 – не се самоопределят и за 417 не е даден отговор.