Русалско (Село)

Област: Кърджали

Население: 65 души[1](15 март 2024 г.)8,33 души/km²

Площ: 7,925 km²

Надморска височина: 765 m

Пощ. код: 6795

Тел. код: ?

МПС код: К

ЕКАТТЕ: 63402

История

Селото – тогава с име Оташлъ̀̀ – е в България от 1912 г. Преименувано е на Русалско с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.

Към 31 декември 1934 г. село Русалско се състои от махалите Бъзово (Караач), Бързица (Къшла), Заровец (Терзилер) и Смоларе (Катранджилар).

Село Русалско е било административен център на община Русалско , Ардинска околия , Хасковски окръг от 28 септември 1949 г., когато общината е създадена , до 26 декември 1978 г., когато е закрита.

Поминъкът на хората в селото е животновъдство – предимно говедовъдство, и тютюнопроизводство .

Във фондовете на Държавния архив Кърджали се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

Списък на фондове от масив „K“:

Списък на фондове от масив „С“:

География

Село Русалско се намира в най-източната част на Западните Родопи , на около 6 – 7 km на запад от река Боровица , която ги разграничава от Източните Родопи . Разположено е по североизточните склонове на родопския рид Каракулас , на около 21 km на запад-северозапад от Кърджали и 13 km на север от Ардино .

Надморската височина в центъра на селото е около 776 m, а в границите му варира между 690 и 830 m.

До село Русалско води общински път със стара и – към края на второто десетилетие на 21 век – износена асфалтова настилка от село Сполука , който е продължение на стигащия до Сполука третокласен републикански път III-8653 . Непосредствено преди Русалско от общинския път се отклонява вляво, на запад, път без настилка за село Песнопой . При пълноводие река Арда понякога залива моста на третокласния път III-8653 под село Сполука, поради което в близост е построен по-високо над водата друг мост – висящ, открит през 2008 г., по който биха могли да преминават при нужда само леки коли.

Числеността на населението към 1975 г. е намаляла повече от три пъти спрямо 1956 г. За този спад вероятно допринася договорът „За изселването на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г.“, подписан между България и Турция на 22 март 1968 г. .

Много постройки в селото, особено по-старите, са изградени с каменна зидария и покрити с каменни плочи.