Сполука (Село)
Област: Кърджали
Население: 48 души[1](15 март 2024 г.)14,3 души/km²
Площ: 3,4 km²
Надморска височина: 1043 m
Пощ. код: 6799
Тел. код: ?
МПС код: К
ЕКАТТЕ: 68240
История
Селото – тогава с име Оладжак – е в България от 1912 г. Преименувано е на Сполука с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
Към 31 декември 1934 г. село Сполука се състои от махалите Бразда (Керимлер), Брестник (Караач), Гайдари (Къйгънлъ), Кьочевци (Кьочеклер), Мъраица (Аланджик) и Червенушка (Бектешлер).
Поминъкът на хората в селото е животновъдство – предимно говедовъдство, и тютюнопроизводство .
География
Село Сполука ( Оладжак) се намира в източната част на Западните Родопи , на около 3 км западно от село Русалско , на около 22 km западно от Кърджали и 15 km на север от Ардино . Разположено е в ниските части на връх Олджак тепе (1280 m) с преобладаващ наклон на юг-югозапад. Надморската височина на селото е около 950 m. През прохода Олджак гечиди ,който се намира в източната част на селото е минавал древен античен път свързан със значимия Виа Игнация. Непосредственно до прохода се намира голямо гробище от където разбираме ,че през миналите векове ,селището е било най-голямото за района си.След Балканската война част от населението се изселва в Турция а трудните условия на живот принуждават останалите да се изселят към градовете Асеновград, Пещера и др. След шестдесетте години на миналият век, селото вече е обезлюдено, посочените по долу данни за намаляващото население са от махалите и. Днес достъпът до селото е възможен по пътеки от околните села и по път без настилка прокаран от търговци на дървесина до съседното село Русалско.
Махала Бразда (Керимлер) с надморската височина при крайпътната чешма в южния край е около 658 m.До селото води третокласният републикански път III-8653 , път със стара и – към края на второто десетилетие на 21 век – износена асфалтова настилка, който преодолява около 300 m разлика между надморските височини при моста на река Арда и при крайпътната чешма в южния край на селото. На около 2 km след моста има пътно отклонение вляво за село Любино , а след махала Бразда ,пътят продължава като общински път до село Русалско . При пълноводие река Арда понякога залива моста, поради което в близост е построен по-високо над водата друг мост – висящ , открит през 2008 г., по който биха могли да преминават при нужда само леки коли.
Постройките в селото са изградени предимно с каменна зидария и покрити с каменни плочи. Към края на второто десетилетие на 21 век повечето от тях са изоставени и се рушат.