Черничево (Село)
Област: Кърджали
Население: 207 души[1](15 март 2024 г.)3,88 души/km²
Площ: 53,36 km²
Надморска височина: 616 m
Пощ. код: 6954
Тел. код: 03647
МПС код: К
ЕКАТТЕ: 81027
История
Черничево е старо българско село . Според Любомир Милетич , българите в Черничево са от „ извънредно хубав, здрав родопски сой “. Старото име на селото е Дунята (диалектна дума за дюля ) или Дутлу ( Дутли ), което име носи до 1934 година.
В свободната българска държава, хората от Черничево дали своя дан за нейния напредък. През 1927 - 29 г. по инициатива на свещеника Иван Величков (бежанец от Драма , Егейска Македония ) е построено голямо училище, каквото, според очевидци, нямало дори в околийския център Крумовград . Известно е, че двата циментови лъва над стълбите от южната страна на училищния двор са изработени от крумовградчанина Дивчев. Училището е имало баня за децата. Жителите на Черничево се отличават с будно съзнание, ученолюбие и жажда за успех, заради което в един период през втората половина на 20. век в окръжния град Кърджали селото е наричано „Кадрово“, защото е дало много кадри и специалисти. Днес селото има малко жители, деца вече почти не се раждат, християните са се изселили в градовете, а мнозинството от останалото население е мюсюлманско.
Черничево е дало жертви за България и в двете световни войни. Най-подробна информация има за героите от Втората световна война, където загиват 4-ма наистина големи патриоти:
Хасан Караосманов Ибрям Токов Хасан Аптарманов Иван Дяков
География
Село Черничево се намира в южната част на Източните Родопи , на 2,5 – 3 километра от границата с Гърция .
Намира се на 8 км източно от село Аврен .
Събития
Всяка година в последната събота от август се провежда редовният селски събор. Датата не е избрана случайно – на 21 август 1952 г. в престрелка с гръцки диверсанти , проникнали на българска територия, геройски загиват граничарите лейтенант Младен Гергов Калеев (командир на граничната застава) и редник Илия Стоянов Русев. В тяхна памет на датата се прави събор. На лобното им място днес има паметник, а мястото се нарича „Калеев гроб“. Самият Младен Калеев е родом от село Рогозен , Врачанско (Северна България), а в Черничево живеел при – Станко и Стойка (буля Станковица) Станкови. Трагичното е, че броени дни преди Калеев да загине от вражески куршум, се родила единствената му дъщеря – Зоя. Илия Стоянов Русев е родом от с. Крум, Хасковско, община Димитровград. На родната му къща е поставена паметна плоча.
Ежегодно съборът в Черничево събира над 5000 души. Има жива музика, богат асортимент на промишлени, селскостопански и други стоки. Хората истински се забавляват.
Личности
Иван Величков – български православен свещеник , бежанец от Драма , в Егейска Македония , след гръцката окупация на областта, последвала Първата световна война. В Черничево, наред с духовната си дейност, отец Иван развива и активна просветна и социална дейност, която го превръща в най-авторитетната и значима фигура в селото през 20-те, 30-те и 40-те години на 20 век През 1927 - 29 г. по негова инициатива е построено голямо училище, каквото, според очевидци, нямало дори в околийския център Крумовград . По негова инициатива е създаден разсадник за овощни дръвчета и се въвежда модерното овощарство със селектирани облагородени видове. Свещеник Иван Величков превел турското име Дутли на български като Черничево, както официално се нарича селото от 1930 г.
Станко Ангелов Станков (21.06.1907 – 07.07.1983) – един от най-известните черничевци в новата история на селото. Станко Станков е по-големият син на Ангел и Златка Станкови. През 1913 г. баща му и брат му Павел са убити при разорението на селото от башибозуците , а самият той се спасил по чудо. Известен е като пчелар и овощар. Станко и съпругата му Стойка (буля Станковица, дъщеря на Георги Арнаудов) имат три деца: Златка, Ангел и Тянка. Като кметски наместник на с. Черничево по време на гражданската война в Гърция в края на 40-те години на 20 век, Станко Станков е давал подслон на гръцки партизани, воюващи на страната на гръцката комунистическа партия /подкрепата на гръцките комунисти е била българска държавна политика в този период/. Заедно с Тодор Арабаджив каптират извор в близост до селото и така полагат основите на водоснабдяването в селото. Избрал е място и за най-новото християнско гробище в селото, което функционира от началото на 50-те години на 20 век По-късно в дома му е живял лейт. Младен Калеев – командир на местната гранична застава, геройски загинал в престрелка с гръцки деверсанти.
Младен Георгиев Калеев – лейтенант от Гранични войски , командир на граничната застава край с. Черничево. В Черничево живеел при Станко и Стойка (буля Станковица) Станкови. Родом е от Северна България. По сведения от възрастни жители на с. Черничево, лейт. Калеев е бил партизанин преди 9 септември 1944 г. Загива на 21 август 1952 г. в престрелка с диверсанти, проникнали на българска територия, заедно с редник Илия Райков Русев. На лобното им място днес има паметник, а мястото се нарича „Калеев гроб“. Трагичното е, че броени дни преди Калеев да загине от вражески куршум, се родила единствената му дъщеря. По сведения от 80-те години, дъщерята на лейтенант Калеев живяла в София .
Иван Николов Петков – изключително популярен черничевец, роден през 1920 г., превърнал се в емблема на Черничево в началото на 20 век Широко известен е с прозвището „Вазов“. Произлиза от един от най-старите родове в селото – Гиньовския род. Участвал е във Втората световна война и е ранен в Унгария. Има огромни заслуги за ремонта и поддръжката на църквата „Св. Атанасий“ в края на 20 в. – началото на 21 век, заедно със съпругата му Маринка Георгиева Петкова. Дяко Калайджиев – покойният отличен следовател в Окръжна следствена служба – Кърджали – роден в с. Черничево. Георги Станков-психолог и краевед, живущ понастоящем в гр. Хасково. Стефан Стоянов- родолюбец, живущ в гр. Кърджали.