Багренци (Село)

Област: Кюстендил

Население: 537 души[1](15 март 2024 г.)66,1 души/km²

Площ: 8,137 km²

Надморска височина: 476 m

Пощ. код: 2530

Тел. код: 07916

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 02138

История

Няма данни за възникването на селището. На 1 км северно от селото в местността Ималище е съществувало антично селище. Преди десетилетия са открити останки от основи, градени от дялани каменни блокове, споени с хоросан.

Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; селото има 64 домакинства и 427 жители.

През 1893 г. селото има 7358 декара землище, от които 6582 дка ниви, 431 дка лозя, 210 дка овощни и зеленчукови градини, 135 дка ливади и се отглеждат 530 овце, 264 говеда, 67 биволи и 73 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото има 2 коларо-железарски работилници, воденица, бакалница, кръчма, казанджийница и др.

През 1911 г. е открита фабрика за керемиди.

През 1880 г. е открито първото училище, през 1885 г. е построена църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

През 1907 г. е учредена потребителна кооперация „Напредък“, през 1928 г. – читалище „Отец Паисий“, през 1931 г. – колоездачно дружество „Шишманова багреница“.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Багренци е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1958 г.

През 1948 г. е учредено ТКЗС „Васил Коларов“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил .

През 1947 г. цигларната фабрика е национализирана и реконструирана (1951), като от 1968 г. е преустроена за производство на тухли.

Открита е пощенска станция (1955), АТЦ (1978) построени са здравна служба, детска градина и търговска сграда (1967), читалище (1976), нова сграда на училището (1950)

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

География

Село Багренци се намира в Западна България , в Кюстендилската котловина, източно от град Кюстендил , край шосето за град Дупница . В землището му се вливат реките Граничка и Бурин дол и образуват река Багренска, която протича през селото и се влива в река Струма . Разстояние до град Кюстендил – 5.76 км.

Купно село с две махали: Доломанска и Сред Село.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

1949 – 1955 – Община Слокощица 1955 – 1958 – Община Багренци 1958 – 1978 – Община Граница 1978 – днес – Община Кюстендил

Събития

На 24 май се провежда традиционен събор. Тогава е празникът на селото. Тази дата е избрана, защото тогава е денят на славянската писменост, а нейни създатели са братята Кирил и Методий. Църквата и закритото училище носят тяхното име. На 14 октомври (Света Петка) се провежда курбан.

Личности

Васко Тодоров – световен шампион по борба за младежи в Мелбърн през 1988 г. Костадин Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина Васил Чакъров – художник