Бараково (Село)

Област: Кюстендил

Население: 460 души[1](15 март 2024 г.)57,7 души/km²

Площ: 7,979 km²

Надморска височина: 386 m

Пощ. код: 2634

Тел. код: 07053

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 02748

История

Годината на основаването на село Бараково не е известна. Предполага се, че първите заселници в селото са се установили тук преди повече от 3 – 4 века. По предание и от по-старите жители се знае, че в началото Бараково било разделено на три махали с по 4 – 5 къщи и се е именувало Долно, Средно и Горно Бараково. Според преданията името му произлязло от побиване на байраци. Не се знае по какви съображения са били побивани последните, но е известно, че първоначалните заселници били православни християни. Горно Бараково – махалата над река Струма, било първият чифлик, и днешната махала Шарков чифлик (квартал „Левски“) води началото си оттогава.

В землището на селото по пътя за Благоевград, известен като Баларбаши, има данни за местонахождението на голямо тържище от римско време, но дейността на иманярите е унищожила свидетелствата за тази ранна епоха.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на селото брои 460 души, всичките българи - християни .

Село Бараково е в границите на Османската империя до 1912 година. Рилската река служела за граница между Княжество България и Османската империя. Селото е будно и жителите му помагат много на борците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в периода на турското владичество. При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Бараково са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Тук през 1903 година е построена дъскорезна фабрика от Тодор Балабанов , която след това поема и развива синът му Иван Балабанов . Фабриката е подсигурявала работа през годините на между 500 и 1000 души. Построили са жилища за бекяри и семействата им. Работниците не плащали наем за тях, нито ток, вода, медицински услуги, лекарства. Безплатно им подсигурявали дърва и въглища за зимата. Получавали специални фабрични монети с номинал от 5, 10, 20 и 50 лева, с които пазарували в магазините на собственика. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино и казино. По-късно се разширява и става мукавена фабрика, а след това книжна.

През 1920 година селото наброява около 80 – 85 къщи. С появата на Балабановата фабрика, намираща се в землището на село Бараково, жителите на Бараково постепенно се увеличават. В тази фабрика през 30-те години на ХХ век работи и големият поет Никола Вапцаров . В Бараково той се венчава в местната църква „Успение Богородично“.

В 1974 година село Бараково става квартал на град Кочериново. В 1991 година след влизане в сила на ЗАТП на Република България Бараково е отделено от Кочериново и възникват спорове за землищната граница между двете населени места.

География

Село Бараково се намира на Рилската река , в югозападните склонове на Рила планина . Разположено е на 8 километра от Благоевград , на пътя от града за Рилския манастир .