Блатец (Село)
Област: Кюстендил
Население: 9 души[1](15 март 2024 г.)1,27 души/km²
Площ: 7,459 km²
Надморска височина: 945 m
Пощ. код: 2548
Тел. код: 07929
МПС код: КН
ЕКАТТЕ: 04323
История
Наличието на запазени основи на две малки средновековни църкви – в местностите „Пантеле“ и „Дабо“ дава основание да се предполага че селото е възникнало през XI-XII век.
В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Блатец като мезра (изоставено село) – ниви на съседното село Радловци . В списъка на джелепкешаните от 1576 – 1577 г. е записано под името Балатич към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
В края на XIX век селото има 5329 декара землище, от които 2249 дка гори, 1756 дка естествени ливади, 824 дка ниви, 500 дка пасища и се отглеждат 559 овце, 152 кози, 199 говеда и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, ръж, ечемик, пшеница) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти, добива и търговията с дърен материал.
През 1906 г. е построена училищна сграда, която е опожарена през 1924 г. Ново училище се построява през 1927 г.
През 1913 г. е построена църквата „Възнесение Господне“.
През 1941 г. е учредено Кредитно кооперативно сдружение „Овчар“. Впоследствие се обединява с кооперацията в с. Радловци, а по късно е включено в състава на „ Наркооп “ – Кюстендил.
През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността „Породин“: 32 дка смърч (1940), 24 дка черен бор (1944) и 120 (1946).
През 1956 г. се създава ТКЗС „Изгрев“, което през 1958 г. се обединява с ТКЗС „Балкан“, с. Лисец. През 1960 г. обединеното ТКЗС преминава към ДЗС „Кюстендил“, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“, с. Драговищица .
Селото е електрифицирано през 1968 г. и водоснабдено през 1976 г.
Активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.
Перспективите за развитие на селото са свързани с животновъдството и развитието на селски и културен туризъм.
География
Село Блатец се намира в Западна България , в източните склонове на планината Лисец , на 12 км северозападно от град Кюстендил .
Селото е разпръснат тип, съставено е от 7 махали: Гранкьова, Дурина, Тикварска, Кукларска, Ковчегарска, Десподова и Сефтерска.
Името идва от блатото, намиращо се в центъра на селото.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883 – 1923), община Блатец (1923 – 1934), община Соволяно (1934 – 1951), община Блатец (1952 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.).
Събития
Празникът на селото е на Спасовден – курбан при църквата.
Личности
Любен Григоров Тикварски (р.6.11.1929), подполковник, инспектор в Криминална милиция – Кюстендил, краевед. Драган Миланов Йорданов (18.11.1932 – 08.01.2015), полковник във ВА „Г. С. Раковски“.