Богослов (Село)

Област: Кюстендил

Население: 308 души[1](15 март 2024 г.)9,87 души/km²

Площ: 31,243 km²

Надморска височина: 891 m

Пощ. код: 2509

Тел. код: 078

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 04796

История

Няма данни за времето на възникване на селото. Археологическите находки – разкрити два антични некропола и останки от антично селище и късноантична крепост, дават основание да се счита, че района е бил населен през античността.

Запазено е предание че в миналото селото било разположено в местността „Грамагье“, но турските власти насила го преместили на сегашното му място, защото там най-често замръзвали водопроводните тръби, с които се водоснабдявал град Кюстендил.

Името на селото се свързва с разпространението на богомилството по времето на цар Петър I (927 – 970).

През време на османското владичество жителите на селото били водари, суйолджии, чешмеджии, както в някои султански фермани се нарича привилегированата рая. Богословчани били задължени да се грижат за водоснабдяването на „касабата“ – Кюстендил – с балканска вода откъм връх Кюнек в планината Осогово, както и да поддържат градските водопроводи и бани. Срещу тия задължения те били освободени от поземлен данък върху имотите си, но не им било позволено да отглеждат в селото свине, за да не се замърсява и осквернява градската вода.

През 1866 г. селото има 46 домакинства и 632 жители.

През 1893 г. селото има 4793 дка гори, 2031 дка ниви, 1586 дка ливади, 10 дка градини, 60 дка лозя и се отглеждат 909 овце, 547 кози, 272 говеда, 134 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лук, картофи), животновъдство и дърводобив. Развиват се домашните занаяти. Има 2 воденици.

През 1897/98 г. е открито училище, през 1904 г. е построена нова училищна сграда. През 1902 г. е построена църквата „Възнесение Господне“.

През 1907 г. е учредено спестовно-кредитно и благотворително дружество „Свети Симеон“, което през 1946 г. се преименува в Кредитно кооперативно сдружение „Осоговец“. През 1925 г. се създава читалище „Възраждане“.

Селото е електрифицирано през 1946 г. През 1955 г. се залесяват 40 дка бял бор и бук в местността „Гробо“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Бенковски“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. – в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил .

Открити са здравен пункт, целодневна детска градина, магазин, построени са нови стопански и административни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на туризма.

География

Село Богослов се намира в североизточните склонове на планината Осогово , на около 5 km югозападно от гр. Кюстендил .

Купно село с махали: Долна, Уличка (Полянска), Бобишка, Горна и Плео (на 4 км южно от селото).

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1883 – 1911), община Богослов (1911 – 1934), община Жиленци (1934 – 1943), община Богослов (1943 – 1944), община Кюстендил (1944 – 1958) Община Жиленци (1958 – 1971), община Кюстендил (от 1971 г.).

Събития

Автомобилно рали „Осогово“ на Спасовден – курбан; на Тодоровден – конни надбягвания.

Личности

Илия Ангелакович (първа четвърт на ХIХ в. – 1874), възрожденски лекар, брат на Христо Лекарски. Христо Лекарски (1786 – 1863), възрожденски аптекар и лекар, родом от с. Богослов. Упражнява медицинска практика в Скопие, а от 40-те години на ХIХ век – в Кюстендил. Велин Алайков (1882 – 1922), български революционер, деец на ВМРО. Кирил Велинов – командир на партизанския отряд в окръга. Милуш Спасов – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението