Вратца (Село)

Област: Кюстендил

Население: 246 души[1](15 март 2024 г.)13,6 души/km²

Площ: 18,103 km²

Надморска височина: 860 m

Пощ. код: 2575

Тел. код: 07923

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 48355

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Предполага се, че е основано от преселници от Македония в края на XVIII век. През 1866 г. в селото има 62 домакинства и 456 жители.

В края на XIX век селото има 16 922 декара землище, от които 11 232 дка гори, 4097 дка ниви, 1550 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 2280 овце, 561 говеда, 1139 кози и 115 коня. Основен поминък на селяните е дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са каменоделството и др. домашни занаяти. В селото има 8 воденици.

През 1910 г. е построена църквата „Свети Димитър“.

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Училище в селото има още от 1868 г. През 1936 г. е построено ново училище.

През 1944 г. е учредена кооперация „Осогово“, която през 1952 г. преминава към „ Наркооп “ – Кюстендил.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1952) и водоснабдено (1972). Открити са смесен магазин, фелдшерски здравен пункт, селото е благоустроено.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

География

Село Вратца се намира в планински район, в западната част на Кюстендилската котловина , в северните склонове на планината Осогово и южно от планината Лисец , на шосето Кюстендил – Скопие , на 7 км западно от гр. Кюстендил.

Махали: Бърдото, Илчовска, Терзинска, Ливадска, Карчова, Атовска.

Климат – умерен, преходно-континентален.

До 1947 г. селото се нарича Вратца. През 1950 г. е преименувано на Мирово. През 1993 г. е върнато старото име на селото – Вратца.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Жиленци (1883-1887), община Гърляно (1887-1889), община Жиленци (1889-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.).

Събития

Събор на първия ден на Великден Курбан на Св. Дух, Курбан на Св. Димитрий