Габрешевци (Село)

Област: Кюстендил

Население: 40 души[1](15 март 2024 г.)3,97 души/km²

Площ: 10,106 km²

Надморска височина: 733 m

Пощ. код: 2557

Тел. код: 07927

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 14101

История

Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Габрешовци като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 5 домакинства, 5 ергени и 2 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Габрешевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626 – 27 г. за събиране на данъка джизие от войнуците , където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци.

Името на селото идва от това, че горите над него са богати на дървесния вид габър . Това е най-калоричното при горене дърво и от него се правят най-качествените дървени въглища . В миналото в този район е имало добив на руда и дървените въглища от габър са се използвали за подгряване на пещите, където са топели рудата. Това е ставало в т. нар. самоко̀в , откъдето произлиза името на една от махалите на с. Габрешевци – Самоковска махала.

В края на XIX век селото има 4276 декара землище, от които 1554 дка ниви, 2490 дка гори, 232 дка естествени ливади и се отглеждат 789 овце, 389 кози, 220 говеда и 63 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж и овес) и животновъдството. Развити са домашните занаяти: има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици.

В селото има училище от 1894 г. През 1928 г. е основано читалище „Зл. Миланов“, а през 1937 г. – Потребителна кооперация „Единство“. През 1949 г. кооперацията става всестранна, а през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Спасение“ – с. Трекляно.

През 1958 г. е учредено ТКЗС „Червено знаме“-Тодор Стаменов е първият председател на ТКЗС „Червено знаме“, което от 1979 г. – в състава на АПК „Краище“, което от 1983 г. е поделение на ЦКС. Селото е електрифицирано (1964 – 8). Построени са мост и кооперативен дом с магазин (1970).

Активни миграционни процеси.

География

Село Габрешевци се намира в планински район, в Западна България , в областта Кюстендилско Краище , на 38 км северозападно от град Кюстендил , в поречието на река Треклянска, по източните склонове на Кобилска планина и по северозападните склонове на Земенска планина , на шосето Кюстендил – Трекляно и Земен – Трекляно. Махали: Ущирина, Мутарска, Димина (Полоканска), Богданова, Пешова, Миткина, Антанашка, Паучевци, Качарска, Водичка, Клисурска, Мановци, Галевци, Заркова, Гьошева, Бусарска, Село, Рамнишка, Буковичина и Самоковска.

Събития

Всяка година на Спасов ден през месец юни се прави събор и се дават сувенири на юбилярите, които правят кръгла годишнина.

Личности

Крум Григоров (1909 – 1987), български писател , роден в Габрешевци. Стою Станоев (р. 1921) е български политик от БКП. Стамен Стоименов – (1924 - 2002), дипломат. Васил Иванов Захариев – професор, д-р на науките (12.03.1929 г.-14.11.2006 г.) Той е първият български изследовател и единствен, участвал през цял период на антарктическа експедиция – XIII САЕ/1967 – 1969 г./. Има забележителни публикации в областта на метеорологията. Йордан Стоименов – професор по психиатрия, декан на Плевенската медицинска академия. Георги Григоров (р. 1940) – бивш министър на строителството преди промените и бивш първи секретар на БКП в Кюстендилски окръг. Понастоящем зам.председател на строителната асоциация. Инженер. Раденко Григоров – род.1913 г. Дипломат. Здравчо Макариев Иванов – доктор на селскостопанските науки Кирил Воденичаров – световен шампион по парашутизъм на единичен доцелен скок за 1958 г. Братислава. Валентина Деспотова – народна певица.