Горни Коритен (Село)

Област: Кюстендил

Население: 47 души[1](15 март 2024 г.)3,16 души/km²

Площ: 14,887 km²

Надморска височина: 1008 m

Пощ. код: 2557

Тел. код: 07927

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 16554

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват че района е населяван от дълбока древност.

Село Горни Коритен е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Горно Коритино като зиамет към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 19 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Горно Коритне към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци.

През 1865 г. е построена църквата „Свети Илия“.

След Освобождението (1878) селото е в рамките на Княжество България – Краишка околия (до 1889 г.) със седалище с. Извор. След Съединението (1886) е в Босилеградска околия до 1901 г., след това в Кюстендилска околия. През Сръбско-българската война (1885) в района действа Изворския отряд под командването на капитан Стефан Тошев, като при с. Трекляно има решителна битка с Моравската/сръбска/дивизия.

В края на XIX век селото има 4278 декара землище, от които 2202 дка ниви, 987 дка гори, 569 дка естествени ливади, 520 дка мери и се отглеждат 1459 овце, 123 кози, 208 говеда и 69 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, тютюн, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството.

През 1884 г. е построено основно училище „Васил Левски“. През 1928 г. е основано читалище „Христо Ботев“, а през 1944 г. – Потребителна кооперация „Нов живот“.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Балкан“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1952), няма действащо водоснабдяване и канализация.

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси.

Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители. Съгласно Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 част от землището влиза в защитена зона „Долни Коритен“. В плана за регионално развитие на Община Трекляно е предвиденно да се работи за откриване в местността „Славчето“ на ГКПП, което би допринесло за оживяване на връзките със Западните покрайнини в Република Сърбия . Перспективите за развитие на селото са свързани и с развитието на селски и църковен туризъм.

География

Село Горни Коритен се намира в планински район в северозападната част на Кюстендилското Краище , в източните склонове на Кобилска планина, в долината на Горнокоритенския поток (приток на река Драговищица). Горни Коритен е на 33 км от Кюстендил в посока с. Трекляно . До селото се стига или по третокласен път № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно Уйно – отклонение за Горни Коритен (11 км) или по отклонението Драговищица – Злогош – отклонение Долни Коритен.

Името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове. Селото е образувано от 13 махали: Село, Цоневци, Мазгарска, Ралоква, Паунова, Попова, Петкова, Богданова, Спасова, Расова, Любенова, Лозанова и Леярска.

Събития

Ежегоден събор-среща на границата със Сърбия в местността „Славчето“.

Личности

Емануил Попдимитров Попзахариев. (1885 – 1943) – известен български поет и писател, в периода 1904 – 1906 г. творил в района, докато е бил учител. Владимир Господинов Цеков – „Владе Американеца“ (1884 – 1979). Участник в битката при Булаир (1913 г.) и Одринската крепост. Петър Цветанов Любенов (1816 – 1905) – свещеник, фолклорист и етнограф – безспорно най-изявената личност от селото и Краище. Автор е на известния сборник „Баба Ега“, 1887 г. и на книгите „Самовили и самодиви“ с 9 раздела – София, 1891 г., „Сборник с разни народни умотворения из Кюстендилско“ – София, 1896 г. и „Сборник с разни умотворения и турски злодейства из Кюстендилско“ – София, 1902 г. Синовете му са също образовани и изявени личности – Димитър-възрожденец, Йосиф-лекар, публицист, общественик, писател, Григор-юрист. Йосиф е завършил медицина в Цариград. Преди Освобождението е работил като военен лекар в Турския гарнизон в Ниш, след това в Босна и далечния Йемен.