Горно Уйно (Село)

Област: Кюстендил

Население: 10 души[1](15 март 2024 г.)0,399 души/km²

Площ: 27,057 km²

Надморска височина: 718 m

Пощ. код: 2561

Тел. код: 07938

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 16995

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Горно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 49 домакинства, 33 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. е записано селище Горна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците , където фигурира с името Горне Удине. През 1866 г. в турски регистри е отразено под името Горна Цино със 102 домакинства и 684 жители.

Горно Уйно е гранично село от 1919 г., когато според Ньойския мирен договор Босилеград и селата от околията му са придадени към Кралство на сърби, хървати и словенци. Западната граница на селото с дължина 12 км съвпада с българо- сръбската граница. Това е изолирало селото, защото е прекъснало стария път от Кюстендил към Враня и Ниш .

В края на XIX век селото има 21 818 декара землище, от които 11 680 дка гори, 8548 дка ниви, 325 дка естествени ливади, 1031 дка пасища и мери и 234 дка овощни градини и се отглеждат 2561 овце, 754 кози, 378 говеда и 158 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти – има 15 воденици, 1 керемидарница, 2 кръчми, 5 бакалии.

През 1866 г. е построена църквата „Свети Георги“.

През 1858 г. е открито училище, което първоначално се помещава в частна къща, а от 1882 г. – в църковна сграда. През 1883 г. е построена нова училищна сграда, която се достроява през 1926 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Горно Уйно е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

През 1924 г. е основано читалище „Златна долина“, а през 1941 г. – Кредитна кооперация „Свети Георги“. След въвеждане на банковия монопол върху кредитната дейност (1947), кооперацията се трансформира в потребителска под името „Златна долина“; през 1949 г. става Селкооп, през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Съгласие“ – с. Долно Уйно, през 1960 г. – към Селкооп – Драговищица, а по-късно – към Наркооп – Кюстендил.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

Селото е електрифицирано (1957) и водоснабдено (1978). Главните улици са асфалтирани (1979). Построени са нов културен дом (1979) селкооп и други стопански постройки. В селото е създаден рибарник на Държавно лесничейство – Кюстендил.

География

Село Горно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище , по поречието на река Уйненщица, по протежението на долината Джетово, на границата между Ушинска планина и Земенска планина , на 29 км северозападно от гр. Кюстендил .

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Дръндева, Брестов дол, Здравкова, Крецул (Горни и Долни), Селото, Джалева, Олтоманци, Момчилова, Дудева, Панагонова, Амиджина, Цръвиличка, Антонова, Костова, Присойчани.

В миналото селото е имало общо 33 махали. С правителствени разпореждания 19 махали са преселени през 1938 г. в Новопазарско , а през 1950 г. – в Пловдивско , Врачанско и Плевенско .

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Горно Уйно (1883-1934), община Долно Уйно (1934-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.).

Личности

Мано Велинов – първия кмет на Горноуйненската селска община след Освобождението (1883). Владимир Бонев (1917-1990) – народен представител (1958-1981), председател на Народното събрание (1972-1981); Илия Тасев (р. 12.07.1925) – философ, професор, д-р на философските науки; Благовест Тодоров Порожанов (7 април 1939 – 24 юли 2007) – народен певец, роден в селото.