Граница (Село)
Област: Кюстендил
Население: 519 души[1](15 март 2024 г.)36,3 души/km²
Площ: 14,3 km²
Надморска височина: 584 m
Пощ. код: 2589
Тел. код: 07911
МПС код: КН
ЕКАТТЕ: 17751
История
Граница възниква като селище през Средновековието .
През първата четвърт на XV век Велбъжд окончателно попада под османска власт, след като румелийският бейлербег Турхан паша събаря крепостта му. В града пристигат като заселници около 60 семейства от гр. Кония , Мала Азия , а след тях и още много други из краищата на новата империя. Според възрожденската историографска традиция, част от местното българско население на селото и околността било насила помохаеданчено, друга част която отказала да приеме новата вяра била избита, а трета се спасила с бягство в околните планински села. Местния болярин и бъдещ крупнишки епископ Яков заедно със семейството си намерил пристан в Грани́ца. Яков станал свещеник, а след като овдовял, приел монашество станал епископ на Крупник , южно от днешния гр. Благоевград . Той имал трима синове – Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, също последвали примера на баща си. Тримата братя първоначално се установили в малкия манастир „ Свети Лука “, над село Грани́ца, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 г. – 1466 г.). Впоследствие по тяхна инициатива през 1469 г. в манастира били върнати от късносредновековната българска столица Търново мощите на Иван Рилски .
Името на село Граница се среща в османски регистър от 1576 г. под името Граниче, а първото споменаване на селото е в повестта на Владислав Граматик от 1448 г. за обновлението на Рилския манастир. В средата на XIX век по-голямата част от землището на селото била включена в богати чифлици . Чифликсайбии били кюстендилските турци Лиман ага, Даут бег и евреина Сари Бохор.
След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 12 117 декара землище, от които 5586 дка ниви, 3833 дка гори, 63 дка естествени ливади, 2277 дка лозя, 329 дка овощни и зеленчукови градини с 813 овце, 249 кози, 389 говеда и 143 коня. Основен поминък на местните селяни били земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото имало мелница, сарачница, шивачница, коларо-железари.
На 08 ноември 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „ Свети Симеон “ (ДВ, ХХХІІІ, 16 март 1911 г., бр.58, с.39), което през 1922 г. е преобразувано в кредитна кооперация „Трети март“. През същата тази 1910 г. е построено училището, а през 1920 г. се създава и читалище „Просвета“. При избухването на Балканската война 5 души от Граница са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
Селото е водоснабдено през 1934 г. и електрифицирано през 1941 г. През 1948 г. е ообразувана лозаро-винарска кооперация „ Памид “. През 1948 г. също е учредено ТКЗС „Харалампи Аничкин“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил . Изграждат се микроязовир, тютюносушилни, кравеферма, складова база в стопанския двор, тракторен стан и ремонтна работилница за автотранспортния парк.
През 1959 г. в селото е открита пощенска станция. Построени са нов читалищен дом (1968 г.), здравна служба със стоматологичен кабинет, детски ясли и детска градина (1973 г.), административни сгради, кооперативен дом.
До днес селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил .
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението на селото намалява почти наполовина. Перспективите за развитие на селото са свързани с възраждането на лозарството и винопроизводството, отглеждането на овощия и развитието на селски, културен и църковен туризъм.
География
Село Граница се намира в Западна България , югоизточно от град Кюстендил . Селото е разположено в полите на Брезовски рид, в източния дял на Осоговската планина , в хълмистия дял на Кюстендилската котловина. Почти през средата му го пресича Сараовския дол, който на север продължава към село Багренци и в който тече маловоден поток, който през лятото и есента почти пресъхва. Разстоянието до гр. Кюстендил е 5.423 км.
Крупно село, включващо родовете Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Граница (1878 – 1978), Община Кюстендил (от 1978 г.).
Събития
Има ежегоден събор на който се колят овце и има курбан .
Празник на селото е първата събота на месец юни.
Личности
Яков – кюстендилски болярин, прогонен от Велбъжд след превземането му от турците. Йоасаф , Давид и Теофан – синове на Яков, родом от с. Граница, възобновители и игумени на Рилския манастир. Йордан Георгиев , български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов Шукерови, Хранови, Джоневи, Горчовски, Якимови, Ефендийски, Антови, потомци на синовете от болярина Яков. Павел Яначков (неизв.), опълченец Стефан Границки (1856 – 1910), учител и общественик, народен представител в IX народно събрание (1896 – 1899) Стоян Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Ной Димитров Харалампи Аничкин (30.1.1918 – 7.VI.1944), участник в антифашистката съпротива, партизанин, АБПФК.
Друго
В селото се намира основната производствена мощност на „Винпром“ Кюстендил.
Единственото село в България, в което има Църква, Манастир и Винпром.