Гурбановци (Село)

Област: Кюстендил

Население: 2 души[1](15 март 2024 г.)0,367 души/km²

Площ: 5,721 km²

Надморска височина: 1245 m

Пощ. код: 2567

Тел. код: ?

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 18112

История

Село Гурбановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гурбановци като зиамет към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 11 домакинства, 10 ергени, 5 бащини и 1 вдовица.

В края на XIX век селото има 2293 декара землище, от които 329 дка гори, 1091 дка ниви, 373 дка естествени ливади и 500 дка пасища и се отглеждат 428 овце, 62 говеда и 24 коня.

Основен поминък на селяните са били земеделието, животновъдството, дърводобив, производство на дървени въглища и домашни занаяти. Имало 1 воденица и 2 шивачи.

Имотът за обработка е бил малко, с лошо качество. Доходите са били ниски. В миналото са сеели елда - признак за слабо плодородна почва. Произвеждали са главно високопланинска

ръж, овес, ечемик, картофи.

През 1930 г. е открито начално училище в частна къща През 1932 г. е построена нова училищна сграда. Училище "Васил Левски" е закрито през 1960 г.

През 1943/44 г. в селото се отглеждат 663 овце, 73 говеда, 34 коня, 17 свине и 126 птици.

През 1958 г. заедно със селата Кутугерци и Леска е учредено ТКЗС „Заря“. От 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село. От 1963 г. към ДЗС Раненци. От 1971 г. към АПК Кюстендил,

филиал Долно село, а от 1979 г. - към АПК "Румена войвода " Гърляно.

По време на колективните стопанства се отглеждат картофи, развива се животновъдство - главно овцевъдство /две стада/. Имало е два овчарника.

След промените през 1991 г. дейността на АПК е прекратена, следва ликвидация и връщане на земята на бившите собственици или техните наследници. Върнатата земя запустява

и често се преорава от дивите прасета.

Селото е електрифицирано (1974).

Махалите са водоснабдени от местността Грао (1980).

В селото е имало миграционни процеси още след Освобождението, особено много след Ньойския договор /1919/ и след промените /1990/, като се стига до обезлюдяване.

Село Гурбановци е не със заглъхващи, а с пресъхващи функции...

География

Село Гурбановци се намира в Чудинската планина, по левия долинен склон в горното течение на Ломничка река, която тук се нарича Гурбановска река /поток/.

Надморски височини /средни/ при махалите - 1170-1260 м.

Планинско село. През него се минава, за да се стигне до най-високия връх в Чудинската планина - Арамлия /1496 м/, който се намира на около 1,4 км север-северозапдно от селото, на българо-сръбската граница.

Отстои на 35 км северозападно от гр. Кюстендил по пътя Кюстендил-Гърляно-Долно село-Кутугерци - Гурбановци. Съществува и друг път: Кюстендил-Соволяно-Ломница- Ивановци- Гурбановци,

почти със същото разстояние. И двата пътя в последните 6-7 км са черни и изровени.

Автобусна връзка селото няма и не е имало. Хората пътуват с автобус от Кюстендил до Ивановци, също с автобус или влак до с. Кутугерци, а след това пеша по черен път.

Селото е разпръснат тип, образувано от 3 махали: Горна, Средна и Долна..

Климат: умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Ломница (1883-1920), от 1920 г. - към кметство Церовица, Долноселска община, от 1952 г. е към

кметство Кугугерци .Към кметство Кутугерци е и при Гюешевска селищна система /1978-1983/ , а след това и към Гърлянска селищна система /1983-1987/. След това е към кметство Кутугерци, община Кюстендил. От 2018 г. селото административно се обслужва от кметския наместник на с. Ломница.

През 1866 г. Гурбановци е имало 9 домакинства с 67 жители.. Към 2021 г. целогодишно живеят 2 души.