Гюешево (Село)

Област: Кюстендил

Население: 182 души[1](15 март 2024 г.)10,6 души/km²

Площ: 17,256 km²

Надморска височина: 938 m

Пощ. код: 2570

Тел. код: 07925

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 18455

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.

В края на XIX век селото има 12540 дка землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието , овощарството и животновъдството . Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др. домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици , 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.

През 1871 г. е открито първото училище, в частни къщи. От 1880 г. има училище в Пашалийска (Заревска) махала. От 1912 г. е първата прогимназия в Каменица, в сгради на жп гарата. От 1950 г. е в голяма училищна сграда, впоследствие разширена. Училището съществува до 2001 г.

През 1903 г. е открита пощенска станция, през 1910 г. – аптека, през 1915 г. – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.

През 1910 г. има жп гара, строена и за митница, и за ГКПП. Сградата е по-голяма от кюстендилската. В началото на XXI в., съвсем близо до жп гарата, е построена нова сграда за жп митница, която десетилетия вече не се използва, тъй като Паневропейски транспортен коридор VIII не действа. Жп тунел е прокаран през българската част под Велбъждския проход през 1941 – 1944 г.

При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

През 1921 г. е основано читалище „Просвета“.

През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери в околностите на с. Гюешево, през войните между 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г.

През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с. Раненци.

През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите „Деве баир“, „Лебница“ и др.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1960 г. е към ДЗС „Кюстендил“, филиал Гюешево, от 1963 -1971 г. – към ДЗС „Раненци“, 1971 –1973 – към АПК „Кюстендил“, 1973 – 1979 г. е в състава на АПК „Раненци“, а от 1979 г. – към АПК "Румяна войвода“ – с. Гърляно . Честата смяна на посочените структури показва, че колективизацията в полупланинските райони е била неудачна.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция.

Шосето и улиците са асфалтирани. Около гарата и шосето за Кюстендил селото има модерен вид с хубавите си масивни къщи и канализация.

В продължение на години е проведена геологопроучвателна дейност за проучване на находище „Лебница“. В близост до селото се намират рудник „Лебница“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити). Хвостохранилище „Гюешево-1“, близо до храм-паметника костница, е рекултивирано и самозалесено. Хвостохранилища „Гюешево-2“ и „Гюешево-3“ са обединени и не са рекултивирани – при сухо време и вятър близо до тях се разнася прах.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

География

Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица , в северните разклонения на Осоговската планина , на около 1016 m надморска височина. През него текат реките Ръжча и Лебница – ляв приток на река Бистрица . Селото се намира на 20,5 km по шосе и на 34 km по жп линия от град Кюстендил . Крайна гара е на жп линията от Кюстендил.

През Гюешево минава международният път Е871 , който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка . В по-ново време, в местността Равна нива, е изграден съвременен ГКПП „Гюешево“ .

Селото е разпръснато, съставено от махали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.

Климатът е умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Преколница (1883 – 1922), община Гюешево (1922 – 1934), община Раненци (1934 – 1978), кметство към Селищна система Гюешево (1978 – 1983), кметство към Селищна система Гърляно (1983 – 1987), кметство към община Кюстендил (от 1987 г.).

Събития

Събор на хайдушкото движение на 1 и 2 август („Хайдушка вечер“), а на другия ден – събор. Организира се от кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на османската власт в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.

Личности

Румена войвода (1829 – между 1862 и 1895), българска хайдутка .

Друго

На Гюешево е наречена улица в София ( Карта ).