Добри дол (Село)
Област: Кюстендил
Население: 59 души[1](15 март 2024 г.)2,41 души/km²
Площ: 24,547 km²
Надморска височина: 814 m
Пощ. код: 2559
Тел. код: 07927
МПС код: КН
ЕКАТТЕ: 21422
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Добри дол е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Добридол като тимар с 29 домакинства и 3 вдовици. В данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Добри дол като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 40 домакинства, 23 ергени и 5 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Добри дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър на бащините от 1606 г. под името Добре дол с 9 бащини, както и в турски документ от 1626 – 1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците , където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.
След Освобождението селото за кратко е център на община включваща Добри дол, Злогош и Сушица .
В края на XIX век селото има 10528 декара землище, от които 4857 дка гори, 1500 дка пасища, 612 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници и миньори.
През 1885 г. е построена църквата „Свети Никола“.
В селото има училище от 1878 г., като през 1919 г. е построена нова училищна сграда. През 1925 г. е основано читалище „Искра“, а след 1944 г. – Кредитна кооперация „Подем“.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Димитър Благоев“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1964).
Активни миграционни процеси.
География
Село Добри дол се намира в планински район, в Кюстендилското Краище , по северозападните склонове на Земенската планина – в подножието на връх Тичък с надморска височина 1295 м.
Селото е от разпръснат тип, образувано от 20 махали: Мутева, Макарина, Начова, Петрова, Бели камик, Пращейна (Пращенци), Герасина (Гересинци), Златкова, Георгина, Ашкова (Ашковци), Ненова, Чомакова, Дръндева, Горчева, Чорбаджийска, Джуровци, Ташарска, Юрукова, Гълабова, Сръбинова и Добри дол.
Личности
Иван Кръстев Аначков – Шаната (1916 -1993). Герой, орденоносец, участник в антифашистките сражения край река „Драва“. Герой на соц.труд (1953), заслужил миньор (1954). Махала „Мутевци“ Стойне Алексов – Ужасо (р. 12 март 1914 г.) миньор, герой на соц. труд (1953), заслужил миньор (1954) Иван Митев Аначков – Герой, орденоносец, участник в антифашиските сражения край гр. Велес, Македония. Майстор (Грънчар) махала „Мутевци“ Георги Митев Аначков – Известен майстор и учтел на Грънчарското изкуство. Неговите съдове са се продавали в цяла България и в чужбина. Панталей Георгиев Митев – журналист